Червена обич, огънят в кръвта ми,
на устните небесния нектар,
отключват свят отвъд временността ни.
Червеното е Божият ни дар.

Зелена ласка – горската поляна,
зелени планини и долини,
светът избран в зелената нирвана
е онзи цвят създаващ красоти.

И жълто слънце, жълти минзухари,
жълтурчета, жълтици и нивя
от зърното на хляба ни раздали
блаженството на нашата душа. 

наПук! на позастарели далтонисти ;)

Мерси боку!
Понеже другите не знаят, че четеш мисли и се комплексират перманентно от теб, аз подчертано признавам, че пак телепатично си видял заглавието на утрешния ми постинг - "Блоговият далтонизъм". ;)))

И още нещо... наПук. ;)))
Блоговият далтонизъм, съчетан с нечистоплътност, завист и пърхот вали под формата на минуси и в моя блог от три дни, но пък това ме вдъхнови да пиша сценарий под формата на дезинфектант за "Три високи глупавинИ" с 3-мата блогови троглодита, които веят знамето на простотията в челните редици на безкултурието и безхаберността как се общува в блог.

И Синьото на небесата
безкрайно синьото на езера, реки
и тюркоазеното синьо на морето..
едно неповторимо синьо...събрано в две очи...

Дано несъвършеното ми стихоплетство се приеме с великодушие и усмивка.
Чест и почитания! (hi)

Страхотен поетичен коментар! Благодаря!
Тук е моментът да те почерпя с един мой синьо-бяло-жълт стих:

Аз съм жълта жена!
С течно злато от слънце
нарисувай ме в свойто сърце.
Аз съм звън и стрела,
огън, пролетно зрънце,
аз съм птица и дъжд, и небе...

Аз съм бяла жена!
Бурен облак и сън.
И през дните ти вятърен стон.
Аз съм твоя съдба,
зимен миг, летен звън..
Аз съм твоя Божествен поклон.

Аз съм синя жена.
Твоят нощен копнеж.
Аз съм устрем в мига най-богат.
Твоят стих от душа,
твой свободен летеж...
Аз съм дарът ти нежен и свят.

http://wonder.blog/izkustvo/2009/03/08/az-sym-jena.301278