Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
08.04.2011 12:02 - Житейски РазМисъл
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 17401 Коментари: 32 Гласове:
111

Последна промяна: 11.10.2012 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Този свят, поразлистен от вятърни дни, 
поразкъсан от бури и древни понятия, 
през очите ни вечни картини реди - 
всеки празничен ден е едно съзаклятие. 

От земята си пъзели стари строи 
и прокъсва на вятъра праните ризи. 
Само някой мъдрец кръстопътно седи 
и посочва ни грешки в житейските кризи. 

От ръцете простряни на просяк ръми 
чуждо щастие, сбъркало верни посоки. 
А светът се превива от смях и мълчи. 
Ние правим най-смело над себе си скока. 

Този свят от утехите наши горчи. 
И раздава шампанско на гърбави грешки. 
Ще смирим в някой сън всички приказни дни. 
И ще гаснат душите ни... много човешки.



Гласувай:
112
1



1. sunn - ... размисъл ...
08.04.2011 13:25
... Животът ... Животът ...
цитирай
2. reg - къде го тоя мъдрец да ми посочи по...
08.04.2011 13:32
къде го тоя мъдрец да ми посочи повтарящите се грешки? ееххх...уондър, аз съм един грешков рецидивист..:(
цитирай
3. mt46 - Поздрав! -
08.04.2011 13:39
... И угасват душите ни светло-човешки -
и се сливат с небесните звездни лъчи...
цитирай
4. wonder - Няма грешки - има Уроци! :)))
08.04.2011 13:56
reg написа:
къде го тоя мъдрец да ми посочи повтарящите се грешки? ееххх...уондър, аз съм един грешков рецидивист..:(


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/13/strashno-e.634003
цитирай
5. wonder - mt46 - Поздрав! -
08.04.2011 13:58
mt46 написа:
... И угасват душите ни светло-човешки -
и се сливат с небесните звездни лъчи...


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/15/dadenost.70313
цитирай
6. bven - Ние правим най-смело над себе си скока!
08.04.2011 14:35
Съгласна съм с теб , wonder !
цитирай
7. wonder - sunn - ... размисъл ...
08.04.2011 15:44
sunn написа:
... Животът ... Животът ...


http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/26/bezdna-ot-sila.480006
цитирай
8. wonder - bven - Ние правим най-смело над себе си скока!
08.04.2011 15:46
bven написа:
Съгласна съм с теб , wonder !


Животът –
непредсказано-класичен
все би могъл да е
подробно питане
за смисъла
да си различен
и да си себе си,
преди отлитане.
цитирай
9. tomich - Точна поетична стрела...
08.04.2011 16:27
"Този свят от утехите наши горчи.
И раздава шампанско на гърбави грешки.
Ще смирим в някой сън всички приказни дни.
И ще гаснат душите ни... много човешки."

Чудесно, Уандър! Право в десятката!
цитирай
10. kalin8 - Великолепен стих!!!
08.04.2011 18:20
Поздрави!
Б.
цитирай
11. shaffi - след
08.04.2011 18:59
всеки сбъркан път, нов кръстопът.....коя ли е правилната посока?!! поздрав!
цитирай
12. ketcakuatl - АЗ НАЛИ СЪМ ПАЛАВНИК
08.04.2011 19:36
Ти хуй ехис? Автос асхимос ине? Херетизмос!
цитирай
13. monaliza121 - И ще гаснат душите ни... много човешки.
08.04.2011 20:04
Така и трябва ... човешки...

Поздрав, wonder!
цитирай
14. wonder - tomich - Точна поетична стрела...
08.04.2011 20:50
tomich написа:
"Този свят от утехите наши горчи.
И раздава шампанско на гърбави грешки.
Ще смирим в някой сън всички приказни дни.
И ще гаснат душите ни... много човешки."

Чудесно, Уандър! Право в десятката!


Мерси, Томич! :)))
Понякога съм в почуда кое е достойно за мъдростта на съмнението насред човешкото в нас? И мисля, че Съвършенството няма външна форма. Негов предшественик е Прекрасното. Външната форма е плод на Красотата.
цитирай
15. wonder - kalin8 - Великолепен стих!!!
08.04.2011 20:54
kalin8 написа:
Поздрави!
Б.


Валящ над жадните ми пясъци,
в ронливите дъна на горестта.
И следващ лунните отблясъци
и раждащата самота.
цитирай
16. wonder - shaffi - след
08.04.2011 20:56
shaffi написа:
всеки сбъркан път, нов кръстопът.....коя ли е правилната посока?!! поздрав!


Трябва да си питаме Сърцето - то знае правилните ни посоки. Винаги. :)))
цитирай
17. wonder - ketcakuatl - АЗ НАЛИ СЪМ ПАЛАВНИК
08.04.2011 20:58
ketcakuatl написа:
Ти хуй ехис? Автос асхимос ине? Херетизмос!


Его ехо моно кала синитхиа!
цитирай
18. wonder - monaliza121 - И ще гаснат душите ни... много човешки.
08.04.2011 21:00
monaliza121 написа:
Така и трябва ... човешки...

Поздрав, wonder!


Благодаря, МонаЛиза!
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/07/21/za-teb-sym.366857
цитирай
19. planinitenabulgaria - За стихотворението "Житейски РазМисъл"
08.04.2011 23:25
Космическо Момиче,
Стихотворението Ти свързах с един хорален прелюд на Бах,Nun komm,der Heiden Heiland.
Благодарност за този "РазМисъл"!Размисли ме и реших:
Поздравявам Те с това произведение.
С много обич, Коста
цитирай
20. wonder - planinitenabulgaria - За стихотворението "Житейски РазМисъл"
08.04.2011 23:54
planinitenabulgaria написа:
Космическо Момиче,
Стихотворението Ти свързах с един хорален прелюд на Бах,Nun komm,der Heiden Heiland.
Благодарност за този "РазМисъл"!Размисли ме и реших:
Поздравявам Те с това произведение.
С много обич, Коста


Чудно е, Коста! Благодаря! Обичам гласа на органа, като музикален инструмент и акустичната му душа, носеща се ефирно из въздуха, разтрептявайки го.
цитирай
21. vladun - Наскоро прочетох някъде, че жив...
09.04.2011 11:31
Наскоро прочетох някъде, че животът е пропаст между щастието и нещастието, но след като прочетох страхотното ти стихотворение бих заменил думата пропаст с полет...:)))
Поздрави!
цитирай
22. gita969 - Трябва да устоим на
09.04.2011 13:22
вятъра. И нали знаеш " Нищо ново под слънцето" Само новото е да прочетеш нещо като това написано от теб и да задържиш мига.
цитирай
23. aqualia - Прекрасно е Уондър! Даже Чърчил е казал...
09.04.2011 23:04
Успехът е само преминаването от провал в провал с ентусиазъм!
Дай Боже всекиму крила...
цитирай
24. bizcocho - "всеки празничен ден е едно ...
09.04.2011 23:22
"всеки празничен ден е едно съзаклятие. " - а може всеки ден да е празничен... Поне аз, като един непоправим оптимист, не спирам да вярвам в това... но, ей тази ти част от стихотворението -
"От ръцете простряни на просяк ръми
чуждо щастие, сбъркало верни посоки." - ме стихна, ама стихна до безмълвие...
цитирай
25. hristam - Това е много точно
10.04.2011 09:22
и много въздействащо казано!
Поздрави, чудесна! :)
цитирай
26. wonder - Животът е тайнство, дар и празнуване на съществуванието. :)))
10.04.2011 11:18
vladun написа:
Наскоро прочетох някъде, че животът е пропаст между щастието и нещастието, но след като прочетох страхотното ти стихотворение бих заменил думата пропаст с полет...:)))
Поздрави!


Когато уззнаем, че сме енергийни системи обладани от душа, животите ни придобиват други измерения.
Но това си е лично изживяване, защото „Duo cum faciunt idem, non est idem!” - „Когато двама правят едно и също нещо, то никога не е едно и също нещо!”
цитирай
27. wonder - gita969 - Трябва да устоим на
10.04.2011 11:21
gita969 написа:
вятъра. И нали знаеш " Нищо ново под слънцето" Само новото е да прочетеш нещо като това написано от теб и да задържиш мига.


Аз лично не искам да устоявам на Вятъра. И все по-активно участвам в танца му.

ВЕТРЕ МОЙ

Омаен. Незнаен. Към мен устремен.
Изпълнен. Връхлитащ. И бял като ден.

Отвяващ. Пробуден. И истински мой.
Отвътре превземащ ме с дъжд и порой.

Магьосен. Свободен. Примиращ. Спасен.
Отнасящ. Прекрасен. От нежност стаен.

Отлитащ. Далечен. И огнено-див.
Мой Ветре, неземен и чудно-красив.
цитирай
28. wonder - aqualia - Прекрасно е Уондър! Даже Чърчил е казал...
10.04.2011 11:24
aqualia написа:
Успехът е само преминаването от провал в провал с ентусиазъм!
Дай Боже всекиму крила...


Чудно би било! Защото точката-зрение отгоре разкрива различни неща и дава простор за многопластови възприятия.


„Имало веднъж едно малко момче, което било послушник в храм. То много искало Учителят да му зададе един коан за размишление, като на по-големите ученици. Веднъж Учителят го повикал при себе си и му казал:
- Покажи ми звукът от пляскането с две ръце.
Ученикът плеснал с ръце и погледнал въпросително Учителя.
- Добре – рекъл той. – А сега ми покажи звукът от пляскането с една ръка.
Ученикът помълчал малко, поклонил се и се оттеглил за да обмисли всичко отново. Много пъти след това той ходил при Учителя и възпроизвеждал пред него различни звуци. Най;накрая го озарило Просветлението и отишъл при Учителя. Поклонил се почтително пред него и казал:
- Учителю, чух звук без звук”.
цитирай
29. wonder - Даам... така мисля - всеки ден е отреден за празнуване на живота. :)))
10.04.2011 11:27
bizcocho написа:
"всеки празничен ден е едно съзаклятие. " - а може всеки ден да е празничен... Поне аз, като един непоправим оптимист, не спирам да вярвам в това... но, ей тази ти част от стихотворението -
"От ръцете простряни на просяк ръми
чуждо щастие, сбъркало верни посоки." - ме стихна, ама стихна до безмълвие...



ПРАСТАРА ЛЮБОВ

Залитнах съдбовно.
Погълна ме здрача.
И някакъв тежък куплет
стовари се мигом
над образа крачещ
на светлия, в мене поет.

Отминах се пътьом.
Хатъра си скърших.
А някаква луда любов
превзе ме отвътре.
И бавно откърши
най-звъннал и приказен зов.

Внимавай си рекох,
очи не затваряй!
Пак гледаш ме с обич, небе,
защото съдбовна,
защото прастара
и чудна Любов ме зове.
цитирай
30. wonder - hristam - Това е много точно
10.04.2011 11:35
hristam написа:
и много въздействащо казано!
Поздрави, чудесна! :)


Беше РазМисъл на Себе си по Аристотелски някак. ;)))
Защото Аристотел беше казал, че "Бог е абсолютният протон - като двигател на всичко. Той живее в исконно самосъзерцание и вечно мисли и съзерцава себе си."
А както каза Лиън в един наш разговор: "Пойесис-ът е про-из-ведението, т.е. из-веденото от небитието в присъствието, което обединява и владее, управлява споменатите по-горе причини. И тук пойесис-ът, про-изведението е не само изделието на занаятчията и худ.-поетическата творба, но и ,,фюзис-ът’’, ,,самораслото’’, природата., и то в най-висш смисъл, съгласно Аристотел, доколкото носи началото от само себе си, докато първите две – изделието и худ. творба са дело на другиго."
цитирай
31. lion1234 - ,,А светът се превива от смях и мълчи...''
14.04.2011 23:18
Ето тук аз съзирам лика на Произвола: понякога ни се смее гръмогласно, понякога ни озадачава с едва доловимата си лека, дяволита усмивка. И в двата случая обаче ни провокира към основното питане: ,,За какво е всичко това - тези вечно сменящи се картини, целият този свят, цялото това про-из-вед-ение? И ще продължава да ни се смее, докато не проумеем, че тъкмо в това питане е нашата съкровена същност.Тъкмо това питане е мета-физичният скок ,,над себе си'', който ни дава и отговора ЗА самите себе и ЗА битието, в цялост: всяко про-из-вед-ение е единствената възможност да се само-пред-ставим като това, което сме.
цитирай
32. wonder - lion1234 - ,,А светът се превива от смях и мълчи...''
14.04.2011 23:53
lion1234 написа:
Ето тук аз съзирам лика на Произвола: понякога ни се смее гръмогласно, понякога ни озадачава с едва доловимата си лека, дяволита усмивка. И в двата случая обаче ни провокира към основното питане: ,,За какво е всичко това - тези вечно сменящи се картини, целият този свят, цялото това про-из-вед-ение? И ще продължава да ни се смее, докато не проумеем, че тъкмо в това питане е нашата съкровена същност.Тъкмо това питане е мета-физичният скок ,,над себе си'', който ни дава и отговора ЗА самите себе и ЗА битието, в цялост: всяко про-из-вед-ение е единствената възможност да се само-пред-ставим като това, което сме.


Относно Произвола на смеха...помниш ли "Просякът на звезди" на Турние? ;)))

Обичам невъздържания си смях. Много смях, който кънти през света и чупи ръбовете на остротата ми. Смея се... Смея се. Чувам Ницше и проумявам до дъно какво точно ми казва с: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.” Важната цел е просто да живеем заради себе си, по самоотвержен начин. Така сме щастливи. Лесно е. Просто трябва да повярваш, че с невидим чар природата е сътворила всичко нужно, остава да го видиш дори когато е невидимо. „Вярвам в слънцето - дори когато не свети. Вярвам в любовта - дори когато не е проявена. Вярвам в Бога - дори когато мълчи.” Вярвай в себе си дори когато си несигурен. И тогава ще си случиш онова зашеметяващо усещане за космическо единение и прозрение отвъд всяко намерение, за сливане с пълноценността си и просветлението на намерилия се и ще узнаеш, че „молитвата е говорене, а медитацията слушане.”
И ето, просякът на звезди в мен, отваря очи и шепа едновременно. От очите му се откъсват звезди-сълзи и нежно тупват в шепата, защото той-аз-ние е отправил молитва говорейки и е чул отговора мълчейки.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10583221
Постинги: 2423
Коментари: 27750
Гласове: 160258
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30