Карнавалът се случи в неделя.
а от църквата бълваха хора.
Някои маски напомняха селяни.
Други бяха юзди на раздора.

Боже, виж този мъж с пелерина!
Как невинно ме парна отвътре!
Как потънах през него в картина,
от която назад ще съм мъртва.

Искам в тези очи да потъна.
Да съм роза в дланта му тютюнна.
Да ме грабне от моето съмване.
Да направи душата ми въглен.

Карнавалът се случи в неделя.
Преди много щастливи причини.
Този мъж с пелерина е земен
и осмисля ми всички години.

http://www.youtube.com/watch?v=-4NwJnDjsEw&feature=player_embedded 

признание !
:))

Най-дълбоки са преживяванията, които те осмислят с Любов. :)))
А Любовта е Духовна по своята същност и измерение. Любовта ни заживява само когато сме постигнали пълнота и пълноценност, когато Той става твоето алтерего и взаимността на случващото се е безпределно изпълнена с преданост - онази, в която съумяваш да обичаш необвързано, съзнавайки, че светът е недуален. Любовта е съвършено недвусмислено свързване и сливане в овоит на влюбените души.

...,,Този мъж с пелерина е земен'' ...
Поздравления Дел, най-после...! Много е силно!!!

Мистичен карнавал , които от пир на сетивата с лекота преминаа в пир на душата и се връща в земното , за да осмисли един път на любов и отдаденост !
Клипът е абсолютна магия , а вокалите ....неам думи ! :)))

В карнавала на живота дано всеки намери човека с пелерината.:))
Поздравления за прекрасното стихотворение и оригиналния клип!:))

Преди време четох една книга с името "Любов" /после узнах, че има около 15 книги с такова заглавие/, която казваше толкова много и всъщност толкова малко за Любовта, че реших да напиша собствена книга за собствената си планета Любов. Поезията е само един малък остров от тази огромност, в която ефирно се осъразмеряваме с космоса - танцуващи слънчеви прашинки от земност. ;)))
Има едно пространство в нагорните небета на духовността, в което любовта е мълчаливо присъствие отвътре и това преосмисля цялото ти "от-вън" с една екстровертна понятност на света от всички точки-зрение /и все пак с поглед навътре/.
Думата е Единение.

Както казва Прейгър: "Щастието е сериозен проблем" за повечето хора. :)))

Дааам...МонаЛиза, дано! Не си ли забелязала, че мъжете са невинни като деца отвътре?
И светът без тях би бил нещо като тъга. :)))

Наистина красиво и на място! Влюбено да ти е винаги и нека неделният карнавал продължи, завинаги!

Любовта е сливането на две сподни души в Едно хармонично цяло.
Нека ми е! :)))

Хех, Чудо, възбуждаш нестинарство.;)
http://www.youtube.com/watch?v=9hSJjpOb4d4&feature=player_embedded#at=36

То е вид езическо отделяне от тялото, в което духът танцува необвързано с огъня. :)))
А Огънят е живо същество.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/11/22/tanc-v-ogynia.135398

Маските на карнавала
и парещия поглед...
Поздрави!
Б.

Из този маскарад открих най-запомнящия се любим Палячо:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/08/paliacho.663801

Как потънах през него в картина,
от която назад ще съм мъртва.

Няма нужда от думи...

ще ги познаете.

Кой беше казал, че на карнавал хората си слагат маски върху маските, а пък някой друг беше казал, че хората на маскарад си махат маските.

http://www.youtube.com/watch?v=ZgcqijaUxdg

Страхотно посвещение, щастието е именно в споделения миг, който понякога и цял живот продължава:)))

Разни хора с разни маски
саксофонно скитат в мене.
Отиграни с ярки краски
и целуващи вселенно.

Маскарад е животът и ахнали в него
днес проскитваме с домино голите хребети.
Правим ниските изблици височайши понятия
после най-карнавално се сродяваме с вятъра.

Оттатък карнавалът бе щастливо.
Ухаеше в любов и свобода.
Преливаше от светло до красиво.
И грееше от смях до синева.

Понякога се спирам при дъжда
и сгушвам поглед в мокрите му длани.
Понякога пребродила света
се спирам с обич в кътове избрани
където всеки миг е светлина,
а в облаците сбира се покоя,
където срещам само любовта
и истинската песен на пороя.

разпилените въглени в длани се сбират, и в небето високо притчертават се вихри с очите игриво, един танц по крайчици в пламъчни бурии танцуват :)

"То е вид езическо отделяне от тялото, в което духът танцува необвързано с огъня. :)))
А Огънят е живо същество."
Подчертавам!
Усмихнато

Защо поетът в теб замлъкна, а имаше доста за казване?

Себичният стремеж
на всяко имане,
откършил в нас
крилатствата на Нике,
културната грамотност
като взимане,
логоцентричната ни драма "в никъде",
какво ще ни остане за възспомен,
когато ни полагат
сред житата ни?
Дали сме хлебни и огромни?
Или сме грънци на съдбата си?

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/21/mysterium-coniunctionis.419601

Страхотно стихотворение! Какво признание само! Да се срещнеш през маските, за да живееш без маска... То какво ли е някаква си маска, щом погледа през нея парне и разбушува чувствата...
Много е красиво!!!

Един миг, едни очи и едно парване отвътре могат да владеят мислите ти цял живот! Благодаря ти за хубавите стихове!

дификълт.. когато има за трансформиране на сложни химични уравнения и пертурбации, без присъствието на епруветки и пипети, може само тишината да освети мрака, докато всичката пепел разпрашила вселената започне своето свиване отново, до нагнетяване такова че възпламеняването на пепелта да бъде в обратен ред на изгарянето.. по сбито нямаше как
Сега работя над една част от мистериозната конюнкция :)

Звездите се раждат от прах и газ в междузвездното пространство, сгъстяват се до огромни кълба, сгорещени в дълбочина и се самозапалват. Така се случва и горенето в хората. Докато горим сме щастливи и спокойни, цялостни и пълноценни. И това е Любов.

Ако Животът е създаден с целувката на мощни електрически мълнии, попадащи в древния воден басейн, то ние сме могъщи стихии, раждащи любов. :)))

Аз имам там... една любима част. :)))
Иначе продължават да прехвърчат през мене картини: целунати делфини, Кембрийската експлозия, страстна обмяна на ДНК, австралопитека превръщащ се в Homо, митологиите на толкова повтарящи се народи през Времето, континенталният дрейф днес и куповете от галактики...
Армагедон днес е много спокойно място всъщност откъмто видимата си част.

ще ли да я видим тази част тогава :)
от мостика се вижда спусната огнена котва през няколкомерна ефирна октагоналност, която като мост обединява шесте посоки на пространството, седмата компонента е ключовата :)

Вярвам си аз отдавна на 7-то чувство! :)))
С твоята много жива етика и много стар дух, можеш Всичко. Когато Истината дойде в нас неизбежно е да започнем да виждаме отдалеч лъжата, нали?
Доста хора вече знаят, че да обичаш някого в земно време си е чиста проба отвисяване на прага на епохалния агни йогин.

Ето че вибрационният звън е на изключителна октава :) неизбежно е :) Могията е взаимна!

http://www.youtube.com/watch?v=iFa6I9KN63Q
Поздрави!

В моя случай идващ най-често като Вдъхновение.
Могията си е основната ни същност, другото са алабализми в еквилибристиката на приетото за не-възможно.
Друго си е да знаеш, че няма невъзможни неща, а? ;)))

Чудна песен! Благодаря!
Поздрави и песен от мен:

http://www.youtube.com/watch?v=yZUKA1gK4b4&feature=related

"Звездите се раждат от прах и газ в междузвездното пространство,сгъстяват се до огромни кълба,сгорещени в дълбочина и се самозапалват.Така се случва и горенето в хората.Докато горим сме щастливи и спокойни,цялостни и пълноценни.И това е Любов".
Тази мисъл не може да бъде "на мъж,с пелерина,земен",а на космическо създание.Поздрави от 1/1104702 частица от читателите Ти.Обичаме Те,Дела!
Аз имам в съзнанието си друг образ за мъж с пелерина.Това е паметникът на Командора в последното действие на операта Дон Джовани,когато наметнат с черна пелерина,с разперени ръце като пеперуда,той нахълтва на празник на Дон Джовани.Стихотворението Ти предизвика вътрешния ми слух и в момента чувам,арията му,с която моли Дон Джовани да се разкая за стореното в живота.Увертюрата към операта започва с част от тази ария.
Благодаря Ти,Дела.Твоята "пелерина" ме отпрати при съвсем друга...

Коста

Видях къде те е отпратила... :)))

Лайбниц казва премъдро "de l'homme et l'origine du mal, че това тук е “най-добрият от всички възможни светове”
Да си добър е щастие!
Ако вземем като Бентан това мерило "щастието", ДОБРО е онова, което "прави възможно най-много хора най-много щастливи".
За нашите действия не може да се съди извън контекста на резулатите и обстоятелствата, които ги предизвикват. Това е етичен релативизъм и изборите на личността не се свеждат до безброй възможности, а до простата максима "Което завършва добре е добро."
За една истинска Любов стига един-единствен мъж, взаимност, вертикални емоции и хоризонтална сбъднатост. :)))

всичко е възможно. Преобръщат се посоки, сближават се, разменят си местата и в това преобръщане, се случват подобни срещи с нещо, с някого, със себе си...
Важното е, че е отвъд границите на нормите, следователно и по-близо до истината.
Опасно нещо си пожелава лирическата ти героиня обаче!:)