И стремежът ни към Безкрайното е рожба на Свободата. Светецът-философ Шанкара, казвал: “Не можете да постигнете Безкрайното чрез ограничените си усилия, а само посредством милостта на Безкрайното.” Бог е Любов. Безкрайна.

       В свободославието си често се отминаваме. Стремим се към великолепието на това Пробуждане, което ни въздига до Смирението на превъплатената в душите ни мъдрост.

       Вътре в себе си създавам вълшебно пространство, което изпълвам с обич.Там се побира само магическата хармония на Съвършенството. Въплащавам се в триединствената същност на Свободата, Вятъра и Съня.

       Казват, че Сънят бил най-будното ни и истинско състояние. Но всъщност казват толкова малко. Изначалната вселенска природа на собствения ни ум често знае, но не признава. Можем сами да се питаме и да си отговаряме, защото знаем всички отговори.

       И гледайки ви прямо в очите признавам – Сънувах, че съм Свободна като Вятъра.

       Очакването е най-хубавия миг в постигането.

       Искам да живея Живота си, слисвайки много Светове, следвайки Реката на Любовта и непрекъснато напомняйки си, че имаме стремящ се към съвършенство, вечен, неповторим дух, чийто пряк предшественик е Бог.

       Любовта е безгранична и  може да променя формата на Пространството, което заема. Отвъд звука, цвета и геометрията. Пространството на безграничния ни дух се преизпълва от безграничната Любов малко пъти в Живота и достига до Вятърната Свобода на Избора. Любовта отваря Портали във Времето. Открива Свещени места вътре в нас. Прави ни ПроБудени и оживява мечтите ни.

       Като прорицателка, затварям очи и оставям росата от тях да капе, върху искащи я устни, за да утоли жаждата им... Дарявам думите си като вода, отронена от извор в светилище. Някои казват, че Любовта е свещена само когато е даване и жертва... Ако устои Сърцето... 

       Знаех, че рано или късно тази бистра вода ще се слее с океана на безкрайната самота, на тишината, от която мъдър се завръщаш, в която всеки атом е сълза, където чуваш най-чисто сърцето си...

       Знам, че моето виждане за Живота като проявление е трансцендентно. Чувствам отвъд тялото и ума и си давам сметка за Божествения вкус на освобождението. На Свободата да Обичаш! На Свободата да бъдеш Себе си!

       Често навлизането на дълбоките нива се постига чрез болката. Боли ме, но Благодаря! Боли, но се уча! Боли ме, но Обичам! Боли ме до сълзи. А сълзите са концентрирана светлина. Този дъжд в очите ме освобождава и смирява. Дали Вятърът вътре в мен може да бъде усмирен? Дали Вятърът ще се подчини на онова, което носи провиденциалния Сън на душата ми, дарявайки й усещането за собствена Свобода?

       Зная начина да имам другостите, отредени по Пътя на Сърцето, защото умея да го чувам. Зная повече отколкото ми е посилно да изкажа... Имаме повече отколкото можем да дадем и да изразим с думи.Защото когато думите имат промисъл някой ги носи и товари със себе си...  Важно е Как ги казваш, за да бъдат всичко - и мътилка, и жива вода, и небе, и огън... Вятърната Свобода на Избора!

       Мисля, че през много животи съм избирала все едно и също за смисъл и същност, за път и постигане - Любовта!

       Тя е и сън, и вятър, и свобода. Тя е Всичко! Пулсира в Небето. Пада като гръм на Земята.

       Мятам монета през рамото. Нека звън има по Пътя след мен. Радостен звън. Смях на момиче посрещнало, утро на извора. Пролетен извор, залутан в шубрака. Шубрак от оплетени Чувства. Чувства от обичащо Сърце. Сърце, намерило Пътя си и разбрало, че Духът ни е създаден безкрайно да обича!

        Понякога съм в почуда кое е достойно за мъдростта на съмнението насред човешкото в нас? И мисля, че Съвършенството няма външна форма. Негов предшественик е Прекрасното. Външната форма е плод на Красотата. Мислих и вярвах и в друго – че Пътят е един. Не е. Пътищата са. Ако блуждаем в смут, че ни се случва да живеем едновременно в Два Свята, трябва да надникнем дълбоко, дълбоко в себе си. И ще Видим – не сме еднопластови, еднопътни, еднопосочни. Има в нас многости. Има различности. Несравними сме в просветлението да обичаме. Безусловно. Безумно. Безпределно.  

      Любовта е като Музиката. Космическата. Тази, с която пее Вселената. Не може да я замени никое висшеизживяващо се драскане по ноти. Любовта има собствен ритъм трябва само да го следваме с пулса на сърцата си.

       Пътищата възкръсват пред Прага ми, знаейки че са част от БезПределността. И не съществува съмнение, че Духът ни е създаден безкрайно да обича, защото няма граници за святото!