Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
24.01.2011 11:51 - ИЗ ДЪЛБИНИ
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 8127 Коментари: 34 Гласове:
128


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Свободата. Искам я. И я живея. Знаех, че не е нещо, което се воюва, създава или постига. Притежаваме я като част от светлата си същност на безгранични същества. Духът ни е създаден безкрайно да обича.

       И стремежът ни към Безкрайното е рожба на Свободата. Светецът-философ Шанкара, казвал: “Не можете да постигнете Безкрайното чрез ограничените си усилия, а само посредством милостта на Безкрайното.” Бог е Любов. Безкрайна.

       В свободославието си често се отминаваме. Стремим се към великолепието на това Пробуждане, което ни въздига до Смирението на превъплатената в душите ни мъдрост.

       Вътре в себе си създавам вълшебно пространство, което изпълвам с обич.Там се побира само магическата хармония на Съвършенството. Въплащавам се в триединствената същност на Свободата, Вятъра и Съня.

       Казват, че Сънят бил най-будното ни и истинско състояние. Но всъщност казват толкова малко. Изначалната вселенска природа на собствения ни ум често знае, но не признава. Можем сами да се питаме и да си отговаряме, защото знаем всички отговори.

       И гледайки ви прямо в очите признавам – Сънувах, че съм Свободна като Вятъра.

       Очакването е най-хубавия миг в постигането.

       Искам да живея Живота си, слисвайки много Светове, следвайки Реката на Любовта и непрекъснато напомняйки си, че имаме стремящ се към съвършенство, вечен, неповторим дух, чийто пряк предшественик е Бог.

       Любовта е безгранична и  може да променя формата на Пространството, което заема. Отвъд звука, цвета и геометрията. Пространството на безграничния ни дух се преизпълва от безграничната Любов малко пъти в Живота и достига до Вятърната Свобода на Избора. Любовта отваря Портали във Времето. Открива Свещени места вътре в нас. Прави ни ПроБудени и оживява мечтите ни.

       Като прорицателка, затварям очи и оставям росата от тях да капе, върху искащи я устни, за да утоли жаждата им... Дарявам думите си като вода, отронена от извор в светилище. Някои казват, че Любовта е свещена само когато е даване и жертва... Ако устои Сърцето... 

       Знаех, че рано или късно тази бистра вода ще се слее с океана на безкрайната самота, на тишината, от която мъдър се завръщаш, в която всеки атом е сълза, където чуваш най-чисто сърцето си...

       Знам, че моето виждане за Живота като проявление е трансцендентно. Чувствам отвъд тялото и ума и си давам сметка за Божествения вкус на освобождението. На Свободата да Обичаш! На Свободата да бъдеш Себе си!

       Често навлизането на дълбоките нива се постига чрез болката. Боли ме, но Благодаря! Боли, но се уча! Боли ме, но Обичам! Боли ме до сълзи. А сълзите са концентрирана светлина. Този дъжд в очите ме освобождава и смирява. Дали Вятърът вътре в мен може да бъде усмирен? Дали Вятърът ще се подчини на онова, което носи провиденциалния Сън на душата ми, дарявайки й усещането за собствена Свобода?

       Зная начина да имам другостите, отредени по Пътя на Сърцето, защото умея да го чувам. Зная повече отколкото ми е посилно да изкажа... Имаме повече отколкото можем да дадем и да изразим с думи.Защото когато думите имат промисъл някой ги носи и товари със себе си...  Важно е Как ги казваш, за да бъдат всичко - и мътилка, и жива вода, и небе, и огън... Вятърната Свобода на Избора!

       Мисля, че през много животи съм избирала все едно и също за смисъл и същност, за път и постигане - Любовта!

       Тя е и сън, и вятър, и свобода. Тя е Всичко! Пулсира в Небето. Пада като гръм на Земята.

       Мятам монета през рамото. Нека звън има по Пътя след мен. Радостен звън. Смях на момиче посрещнало, утро на извора. Пролетен извор, залутан в шубрака. Шубрак от оплетени Чувства. Чувства от обичащо Сърце. Сърце, намерило Пътя си и разбрало, че Духът ни е създаден безкрайно да обича!

        Понякога съм в почуда кое е достойно за мъдростта на съмнението насред човешкото в нас? И мисля, че Съвършенството няма външна форма. Негов предшественик е Прекрасното. Външната форма е плод на Красотата. Мислих и вярвах и в друго – че Пътят е един. Не е. Пътищата са. Ако блуждаем в смут, че ни се случва да живеем едновременно в Два Свята, трябва да надникнем дълбоко, дълбоко в себе си. И ще Видим – не сме еднопластови, еднопътни, еднопосочни. Има в нас многости. Има различности. Несравними сме в просветлението да обичаме. Безусловно. Безумно. Безпределно.  

      Любовта е като Музиката. Космическата. Тази, с която пее Вселената. Не може да я замени никое висшеизживяващо се драскане по ноти. Любовта има собствен ритъм трябва само да го следваме с пулса на сърцата си.

       Пътищата възкръсват пред Прага ми, знаейки че са част от БезПределността. И не съществува съмнение, че Духът ни е създаден безкрайно да обича, защото няма граници за святото!   

      




Гласувай:
3585
3457



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cinichedonist - прекрасен
24.01.2011 11:57
ауфтакт
цитирай
2. wonder - cinichedonist - прекрасен
24.01.2011 12:00
cinichedonist написа:
ауфтакт


Воле с нотна топка в душата. :)))
цитирай
3. galenav - Като те чета, после не ми се комен...
24.01.2011 12:08
Като те чета, после не ми се коментира - пак ми се чете. Много, много пъти. Хем вълнуващо, хем мисловно...
цитирай
4. razkazvachka - има в нас многости!
24.01.2011 12:11
казано с езика на Дела - точно!:)))))
цитирай
5. cinichedonist - откъм вътрешната страна на вятъра
24.01.2011 13:27
отвъд смисъла
цитирай
6. barona40 - Духът е създаден да обича...
24.01.2011 13:33
Поздрави, Чудо!
цитирай
7. aqwaris - !!!
24.01.2011 14:23
В дълбините на думите ти откривам онова космическо просветление на душата, чиито жадни криле са разтворени за светъл полет в огромната необятност Любов!
цитирай
8. wonder - О`Галена чудност,
24.01.2011 14:26
galenav написа:
Като те чета, после не ми се коментира - пак ми се чете. Много, много пъти. Хем вълнуващо, хем мисловно...


Понякога осъзнавам, че Светът е ахването от преглъщането на една напираща навън сълза.
цитирай
9. wonder - razkazvachka - има в нас многости!
24.01.2011 14:30
razkazvachka написа:
казано с езика на Дела - точно!:)))))


Благодаря ти!
Бавни са думите. Низказаното е свръхповече. Затова понякога сме мълчана вода на ръба на окото на някой син облак.

PS И с интерес чакам да ми споделиш за онези проекти на македонците. ;)))
цитирай
10. wonder - cinichedonist - откъм вътрешната страна на вятъра
24.01.2011 14:33
cinichedonist написа:
отвъд смисъла


Там Отвъд смисъла, където, извън словото като изконна връзка между всички живи, човешки същества, вървим подпирайки се по стената на бъдното с тояжката на миналото в ръка.
цитирай
11. wonder - barona40 - Духът е създаден да обича...
24.01.2011 14:34
barona40 написа:
Поздрави, Чудо!


Даам... Духът ни е създаден безкрайно да обича, защото няма по-висша Доминанта в Космоса от Любовта.
А Любовта е... сливането на две сродни души в едно хармонично цяло.
цитирай
12. wonder - aqwaris - !!!
24.01.2011 14:36
aqwaris написа:
В дълбините на думите ти откривам онова космическо просветление на душата, чиито жадни криле са разтворени за светъл полет в огромната необятност Любов!


Ако щеш вярвай, но свързвам този си стих с теб:

Ако някога, смръзнат, зеленият праг
ми прекрачи на утрото тихите вопли
и от сенките стари замеся ти хляб,
а трохите ми плачейки в тебе се топлят,
отключи небесата и в мен погледни
с всяка истина спирала твоите мисли
и тогава избухнало в нас ще гори
чисто чувство - най-земното мое мънисто.
цитирай
13. tili - Водата - нежната люлка
24.01.2011 16:20
на живота отнема всяка болка и дори мисъл. Остава само приятното чувство, че се полюшваш с потока на живота, обгърната от безкрайната любов...

Хубаво е, Чудо!:)
цитирай
14. wonder - tili - Водата - нежната люлка
24.01.2011 17:07
tili написа:
на живота отнема всяка болка и дори мисъл. Остава само приятното чувство, че се полюшваш с потока на живота, обгърната от безкрайната любов...

Хубаво е, Чудо!:)


Май, пишейки ги тези истини съм ги захвърлила в потока на живота още тогава... във Вековната река тъга. :)))

Потокът на съмнението бавно прекоси ме.
Ограби малко истини, лавиращи безсрамно.
Отключи на очите ми привидната прозирност.
Отнесе пак на дъното подводните ми камъни.

Приспана от неверия, водата ме погълна.
Изчисти всяко щение с безследна пустота.
Въздъхнах сред водите. В мен смисълът покълна.
Възнесе се средоблачно прекрасната луна.

От нечий бряг решимости преплуваха света ми.
На малки гладни хапки пак разкъсах си нощта.
Пребродила вселената, една сълза най-стръмно
погали ми лицето с век, а после прекипя.
цитирай
15. aqwaris - В дълбините на думите ти откривам ...
24.01.2011 17:31
wonder написа:
aqwaris написа:
В дълбините на думите ти откривам онова космическо просветление на душата, чиито жадни криле са разтворени за светъл полет в огромната необятност Любов!


Ако щеш вярвай, но свързвам този си стих с теб:

Ако някога, смръзнат, зеленият праг
ми прекрачи на утрото тихите вопли
и от сенките стари замеся ти хляб,
а трохите ми плачейки в тебе се топлят,
отключи небесата и в мен погледни
с всяка истина спирала твоите мисли
и тогава избухнало в нас ще гори
чисто чувство - най-земното мое мънисто.

Да! Вярвам...и затова поглеждам усмихнато към теб...от небесата. :)
цитирай
16. tili - Ееее! Благогаря!
24.01.2011 17:40
Това за мен ли е писано? 1:1
цитирай
17. frina - Свободна като вятъра :)
24.01.2011 17:48
Веднага се сетих за "Летящи кинжали" и в паметта ми изплуваха онези прекрасни китайски рисунки от 9 век, използвани като фон на филма. Изящество!:)
цитирай
18. wonder - Може и да е, кой знае?
24.01.2011 18:59
tili написа:
Това за мен ли е писано? 1:1


Универсума има странно чувство за сродност! :)))
Иначе е писано миналата година и публикувано тук, тогава:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/22/vekovnata-reka-tyga.638554
цитирай
19. wonder - frina - Свободна като вятъра :)
24.01.2011 19:09
frina написа:
Веднага се сетих за "Летящи кинжали" и в паметта ми изплуваха онези прекрасни китайски рисунки от 9 век, използвани като фон на филма. Изящество!:)


Даам... Интересното е, че си третият човек, който ме сравнява с красивостите във и на "Летящи кинжали". Замисляща слука.
Ама може да е защото /ако се отнесем нататък/ Съм всъщност и Тигър, и Дракон в традицията на всемъзможието и летенето. :)))

Иначе Любовта е най-голямата Свобода да бъдем духовни същества с човешки преживявания.
цитирай
20. evrazol - +
24.01.2011 20:38
Понякога съм в почуда кое е достойно за мъдростта на съмнението насред човешкото в нас?
И разбирам че всичко е достойно за мъдростта на съмнението насред човешкото в нас?
цитирай
21. wonder - Мъдростта на Съмнението е важен коректив за успеха на ветровете ни. :)))
24.01.2011 20:39
evrazol написа:
Понякога съм в почуда кое е достойно за мъдростта на съмнението насред човешкото в нас?
И разбирам че всичко е достойно за мъдростта на съмнението насред човешкото в нас?


Радвам се, че чу точно този гонг.
В един от духовните закони - този за Необвързаността се казва за Мъдростта на съмнението:

"Съмнението е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнението означава да навлизаме в неизвестното във всеки миг на своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно ново, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера. Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертви на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз."
цитирай
22. serjo - ИЗ ДЪЛБИНИ, ми напомня фреската на ...
24.01.2011 21:25
ИЗ ДЪЛБИНИ , ми напомня фреската на Микеланджело "Създаването на човека"...колко значим е човека в тази фреска , в никое друго произведение не съм го виждал по-значим,съвършен ,истински, Божествен.
цитирай
23. wonder - А ти винаги ще ми напомняш самия Микеланджело.
24.01.2011 21:31
Един негов стих: VEGGIO CO` BE` VOSTR` OCCHI UN DOLCE LUME

"С ОЧИТЕ ВИ АЗ ВИЖДАМ ЗРАКА НЕЖЕН,
за който ослепяха ми очите;
с нозете Ви понесъл съм злините,
изпод които куцам безнадежден.

С крилете Ви летя в предел безбрежен;
с ума Ви приближавам висините –
червен и блед пред устните Ви свити,
студен под слънце, топъл в повей снежен.

У Вас са вече моите желания,
чрез мисълта Ви моята се ражда,
в дъха Ви са и моите обети.

Като луната светя с подаяния.
Но щяхме ли да гледаме със жажда
в небето, ако слънцето не свети?"
цитирай
24. evrazol - Значи това било гонг
24.01.2011 21:42
А аз си мислех че от холестерола съм вдигнал кръвното:))
И разбира се, ще прима със съмнение всичко, което звучи категорично :) /насред човешкото в нас/.
цитирай
25. yotovava - И тук е вилняла голяма битка между тролове.
24.01.2011 22:04
Поздрав, Чудеснице.
Валя
цитирай
26. wonder - Е, как... :)))
24.01.2011 22:36
yotovava написа:
Поздрав, Чудеснице.
Валя


"Като ще е гарга да е рошава!" Сега водя с едни гърди всички по брой минуси, а вероятно и по плюсове. ;)))
Но щом се забавляват хората, кои сме ние да им разваляме удоволствието?
цитирай
27. wonder - Така е... гонг е. Нещо като дислексията на Леонардо,
24.01.2011 22:40
evrazol написа:
А аз си мислех че от холестерола съм вдигнал кръвното:))
И разбира се, ще прима със съмнение всичко, което звучи категорично :) /насред човешкото в нас/.


... унаследена към наши дни от децата-индиго. ;)))
А да приемеш точно ти всичко с дълбоко съмнение си е висш израз на присъщата ти вътрешна мъдрост, която винаги ме е удивлявала!
цитирай
28. sunn - ...Това е! Бяла вълна е...! Е любов ...!
24.01.2011 22:53
...'' Вътре в себе си създавам вълшебно пространство, което изпълвам с обич.Там се побира само магическата хармония на Съвършенството. Въплащавам се в триединствената същност на Свободата, Вятъра и Съня.''

...Свтът не е около нас, а вътре в нас...! Вдъхновяващо!
цитирай
29. planinitenabulgaria - Към откровението Из дълбини:
25.01.2011 00:04
Момиче Космос,
Тези Твои мисли не подлежат на коментарии.Казаното за свободата ми напомня за висшата мъдрост,до която Фауст счита,че е достигнал:Живот и свобода достига само този,който смело ги завоюва всеки ден в борба!
Мислите Ти за любовта ме връщат още по-назад,към Първото послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни,гл.13,където той също описва Любовта.
Каквото и добро да кажа за написаното от Теб няма да е достатъчно.Но се осмелявам да кажа,че с Твоите мисли ни правиш по-богати и по-разумни и поради това,не пести мислите си.На фона на тоталния упадък,Ти си ни богатството,дарено ни от Бога да ни дава вяра,че ще останем като държава.На Него благодаря,а Теб поздраявам с третата част на Втора симфония на Шуман,която чувах с вътрешния си слух докато четях Откровението Ти.
С преклонение пред таланта и разума Ти,
Коста Вътков

цитирай
30. mariposatracionera - Като духовна сестрица си ми. Бла...
25.01.2011 15:30
Като духовна сестрица си ми.
Благодаря ти, че те има!
цитирай
31. silencemurmur - за тебе, чудо.
26.01.2011 17:35
Добре разбирам, че не ми публикува и коментара към този ти постинг нито пък отговори на въпросите ми, отнасящи се към писането на думи с големи букви. (Ако отговаряш на имеджа, който даваш от себе си, би го сторила и на ЛС.)

Даваш с писанията си един образ на човек, от който се очаква да е така и в ежедневието си - коректен, мил, обичен, вежлив, културен, безпределно обширен в държанието си към другите, само бял и чист, безкорестен в любовта си към околните му, свещен и девствен в сърцето си, определен и с още повече думи (съществуващи и измислени) от положителния словен сектор. Едностраността ти ме изненада, но и ми показа (за кой ли път?), че не всичко, което блести е злато.

Прочете писаното. Сега го изтрий.
Беше само до тебе и за тебе. Знаеш ли, прекрасна? Що се отнася до стиховете ти, перли пред свиня не се хвърлят. Бих казала: Ако има къде да публикуваш, не го прави в този блог пространство. Разбирай го както можеш.

все още зимен привет

Silence

П.П. Тук камбанките на срамежливите кокичета все още не звънят пролетта.
цитирай
32. wonder - silencemurmur
26.01.2011 18:41
Има думи, които пиша цял живот с главни букви - като Бог, Любов, Хармония...
О`Главяването очевидно ми идва отвътре. Как да ти го обясня ако не ме разбираш? :)))
Не зная за кой изтрит коментар говориш? От около 2 и половина месеца някой ми се разхожда в блога, чете ми ЛС-тата и ми трие коментарите. Днес ми изтри едно стихче на Краси - топло и безобидно, да им се чуди човек.
И Силенсио, ако искам да разкривам цялата си същност, няма да е тук. Стиховете ми говорят за мен повече от всички импулсни отговори, които можеш да получиш в моментен коментар.
цитирай
33. wonder - Много сестрица, даам... :)))
26.01.2011 18:45
mariposatracionera написа:
Като духовна сестрица си ми.
Благодаря ти, че те има!


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/27/na-vyzdishkite-strunite.596812
цитирай
34. planinitenabulgaria - Към откровението Из дълбини:
07.02.2011 23:54
Момиче - Космос,
Твоите неща трябва да се препрочитат след известно време.Нещо много прорицателно за самата Теб виждам в откровението Ти Из дълбини.Написала си: Като прорицателка...
Мисля си,дали натам няма да те отведе силата,която Ти дава вдъхновение,сила и толкова разум и Те извежда на нови,по-високи нива?
С преклонение пред безкрайния Ти талант,
Коста Вътков


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10578556
Постинги: 2422
Коментари: 27739
Гласове: 160207
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30