Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
13.01.2011 13:05 - БЯЛАТА МИСТИКА
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 12643 Коментари: 36 Гласове:
106


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Роди се в мен вълна от щастие и страдание едновременно, защото бях открила отново Живота, срещайки смъртта. Понякога трябва да се загубим, за да се намерим отново по-осмислени и по-пълноценни от преди. Състоянията на съзнанието ни са будно, сънуване и сън. Смъртта много прилича на кратък сън, в който подобно на лодка прекосяваме себе си и преминалите през нас животи.

       Всепроменящото преживяване да се докоснеш до смъртта винаги ни бележи с една нова реалност, в която другите ни откриват по-различни, одухотворени и възвишени. Понякога хората се боят и често това обрича последните им мигове на страдание. В началото и с мен бе така. Мислех, че щом се срещам със смъртта, съм се пречистила с всички форми на стремеж и себеотдаване, за да съм годна за Божественото докосване.

       Някога бях чула да наричат индиеца „тояга с горящи очи”. Обичах да визуализирам това. В прозореца, разгръщащ съзнанието ми се понасяше в левитация мургав, прекрасен индиец с вееща се бяла роба, седнал по будистки и медитиращ с озарено от щастие лице. После се сепвах, защото пред учудения ми поглед се появяваше Рембранд и куция моряк от пристанището, който той мечтаел да нарисува, защото това бил най-озарения от щастие човек, въпреки продънените му празни джобове. После виждах йерархичния достъп до земните блага и пълния достъп до духовните блага. А насред живота свободната Воля и правото на Избор, които всички ние имаме. Когато отворех очи усещах вкуса на изтънчената наслада от скиталчеството ми сред чудната обител от възможности дарена на всеки човек.

       Животът понякога прилича на огромна къща и всеки може да внесе или вземе от него каквото пожелае. А смъртта е един звезден танц, сякаш празнуване на живота, който ритуално се случва около самата къща. Един път към Любовта, който преминава в отвъдното. Свобода. Преображение. Готовност да преживееш поругаването, Голгота, жертвата на кръста, разпването, смъртта, възкресението, изкуплението и спасението. Всеки ден и всеки от нас има своите малки смърти и изкупления, жертви и възкресения.

       Нашата жизненост е ненакърнима ако изберем да следваме вградената си духовност и не я подчиняваме на меркантилното зло да имаме и да искаме да притежаваме, да манипулираме и да живеем в материалния абсурд на „всичко е позволено” щом ни носи комерсиален успех. Този лов на логиката носи сатурнова обремененост в съдбините ни. Тленното битие е кратко изпитание за безкрайната ни духовност.

       Радостното ни прозрение идва когато разберем, че хармоничната връзка е отделена от нещата, които свързва. Красотата на сътворението на животите ни е в самия процес, а не в резултата от него. Смъртта идва по няколко пъти при всеки от нас. Дори като мисъл. Но сме готови за нея само ако сме в онзи Чист Интервал, когато можем да се откажем от своята привързаност към другите и към себе си. От момента, в който за усещанията ни няма нищо прекомерно и нищо недостатъчно. В мига, в който сме осъзнали Божествената си същност и това, че човек е толкова близо до Бога, колкото Бог е близо до него. Точно тогава когато нямаме никаква потребност от себеизява, сетивно самоугаждане и самолюбие.

       Разнообразието на живота е толкова богато, колкото и на смъртта. Когато бях обречена на усещането за смърт, нямах представа, че ще оцелея. В първата утрин след пробуждането и новата надежда за живот, след радостта и хармонията в мен дойде и мирът. Тогава разбрах, че смъртта ме е отминала, защото е била силна жаждата ми за живот. Защото не съм спряла да копнея и мечтая. Защото съм била прекалено жива и несъвършена за нея и своя си Ехнатон (край). Или по-скоро съм откликнала по подходящ начин на Божията милост.

       Тогава разбах, че посрещането, спохождането и приемането на собствената ти смъртност е част от откриването на автентичения ни и трансперсонален Аз.

       Отказа от смъртта не е суетен опит да победим времето или да увеличим дистанцията с края си, нито опит да прескочим кръга на безкрайното познание. Той е свобода на духа да избира и осъществява предначертаното. Краят идва когато за душата всички желания са изтънели и са приключили преживяванията на тялото и разума. И сме само на една стъпка от Вселенската красива Душа.

       Кой не би застанал пред черната дъска на смъртта и не би написал своята бяла мистика, в която е събран целият Космос... в крачката на едно тичащо срещу ни дете?...


/от книгата "Отвъд Смисъла"/




Гласувай:
107
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Туше!!!
13.01.2011 13:17
"Радостното ни прозрение идва когато разберем, че хармоничната връзка е отделена от нещата, които свързва."
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - Да, животът е по-безкраен от смъртта ...
13.01.2011 14:07
Да, животът е по-безкраен от смъртта, както твърди любимият ми Маркес. Колкото до избора на свободната ни воля, той ни е даден не за да се себеусъвършенстваме, а да бъдем богоравни. Трябва да правим разлика между двете неща. Да бъдем сега, означава, какво ще дадем на другите отвъд смъртта. Себепребъдването в другостта е божествената посветеност на духа.
цитирай
3. sunn - ... в Новия ден... :)
13.01.2011 14:47
''...Понякога трябва да се загубим, за да се намерим отново по-осмислени и по-пълноценни от преди...''
цитирай
4. monna1 - Най-ценното нещо - Животът!!!
13.01.2011 14:47
Хубаво е да си жив, но и свободен, да можеш да гребеш с пълни шепи от това към
което се стреми Духът ти.
Пожелавам ти го от сърце, Дела!:)
цитирай
5. galenav - Днес някъде и по някакъв повод на...
13.01.2011 15:06
Днес някъде и по някакъв повод написах, че смъртта е част от живота. Вече съм убедена в това. Не само, защото краят е част от цялото в най- буквалния смисъл на този израз. Колко често се случва да изразяваме желание - как бихме искали да изглежда смъртта ни, как ще се оттеглим от живота, какво послание ще остави физическият завършек на живота ни. Защото - както различни са хората в живота си, така различни са и в смъртта...и много, много мисли в различни посоки...Благодаря за този страхотен постинг!
цитирай
6. lb20 - :)
13.01.2011 15:32
... Успяла си да систематизираш, подредиш и облечеш в красиви думи мисли, които може би на повечето от нас са минавали през главата и които едва ли бихме посмяли да изречем на глас! Да, може би единствено пред смъртта осъзнаваме, че животът е единствен и величествен и че няма нищо по-ценно от него! Преминавайки през един или друг катаклизъм ние наистина ставаме по-силни и по-облагородени...и така, научили своя пореден урок, уверено крачим към следващия.....за да се преродим и продължим! Благодаря, че те има!
цитирай
7. benra - !
13.01.2011 15:54
приемането на смъртта като част от живота обикновено е сътресително, опасително и сковаващо. Когато обаче човек успее да проумее това, което ти си написала по един прекрасен начин, може би тогава би почувствал пълната свобода и красота на живеенето.
цитирай
8. dum - За днес това ми стига, за да съм пълен с отвъдния ти смисъл. ))
13.01.2011 16:10
"Животът понякога прилича на огромна къща и всеки може да внесе или вземе от него каквото пожелае. А смъртта е един звезден танц, сякаш празнуване на живота, който ритуално се случва около самата къща. Един път към Любовта, който преминава в отвъдното. Свобода. Преображение. Готовност да преживееш поругаването, Голгота, жертвата на кръста, разпването, смъртта, възкресението, изкуплението и спасението. Всеки ден и всеки от нас има своите малки смърти и изкупления, жертви и възкресения."
цитирай
9. good4you - Твърде съм ангажиран с живота, за да мисля за смъртта
13.01.2011 16:52
Живота и смъртта са една и съща монета с две страни. Като гледаш едната, не можеш едновременно да виждаш и другата й страна ... освен ако не използваш огледалото на фантазията.
цитирай
10. compassion - Не мисля, че
13.01.2011 17:52
"Краят идва когато за душата всички желания са изтънели и са приключили преживяванията на тялото и разума."
Много млади тела, в най-ярка динамика на преживяванията стават безжизнени в здравата хватка на смъртта и много души с хиляди желания и разум, неприключил делата си в света биват изненадани, до безжизненост пречупени в своя полет и се питаш тогава недоумяващо "Защо?" Защото "логиката" на смъртта е друга. Тя ни учи на мъдрост по вселенските закони и ни дава нова стартова житейска възможност. Не страх и проклятие, а благодарност й дължим.
цитирай
11. karaiany - Biala
13.01.2011 17:53
Трябва да ти призная , ,че началния параграф силно ме заинтригува , поради което реших и аз да коментирам.В края на краищата темата за смъртта е толкова интригуваща , колкото и на самия живот.
Аз не зная до каква степен твойта среща със смърта е нещо емпирично изживяно , или е \" кратък сън, в който подобно на лодка прекосяваме себе си и преминалите през нас животи. \", но е все пак някакво вътрешно изживяване.
И при мен имаше подобно изживяване , но то бе по- скоро една много близо до реалността среща със смъртта.Не желая да навлизам в подробности , но само ще кажа , че бях наистина пътник в лодката към Хадес .Защо не преминах реката , а се върнах не зная. Изживяването обаче нямаше нишо общо със страха от отвъдното. Напротив : сякаш \"видях \" , че смъртта не е нищо друго освен самия живот , само че видян по друг начин . Те са двете страни на една и съща монета .
Хората винаги са се страхували от смъртта ,тъй като никога не са си задали въпроса , що е живота , които в момента живеят. Ако успеят да си отговорят на този въпрос , смъртта престава да бъде такава мистерия и преминава в \" завръщане у Дома \" , както се изразява Майка Тереза.
Хареса ми твойта мисъл , че смъртта идва у нас мнoгoкратно и това става при отказа ни от нашата привързаност към другите , или към себе си . Аз дори ще си позволя да я продължа тая мисъл и да кажа , че тя /смъртта/ идва ежедневно при нас , ако успяваме да касаме нашите връзки с илюзорното в заобикалящия ни свят , с нашата привързаност към идеи и вярвания наслоени в съзнанието ни . Това късане обаче е подготовка за един по-различен живот , по-цялостен , превръща се в живот , които престава да \"върви \" във времето , а се приближава все повече във живот във безвремието.....ето това във своята най-висша форма е смъртта , както аз я разбирам. Тогава духат няма нужда от тялото и се пренася във вечната си и неопетнена и чиста форма - Божествената ! Pro6tavai , Dela, stana dalgo !
цитирай
12. amrak - *
13.01.2011 18:23
:)
цитирай
13. tryn - Привет!
13.01.2011 18:39
" Краят идва, когато на душата всички желания са изтънели и са приключили преживяванията на тялото и разума."

Означава ли това, че човек умира първо духовно, а после физически?!
Защото с възрастта постепенно намаляват, до пълно изчезване интересите, желанията, поривите, мечтите...

И ако е така, разумно ли е да си пожелаваме дълголетие?!
Не е ли по-достойно и смислено да се прескочи духовната смърт?

Това са само размисли, риторични въпроси, които събуди в мен този философски и мъдър поглед към смъртта и живота, споделен в текста.

Благодаря Ви, ДЕЛА РАЙ!


цитирай
14. tomich - Страхотен постинг!
13.01.2011 19:02
Откровено да си призная, Дела, без да те лаская, за него струва ми се, че може да се напише цяла философска дисертация. Бих се навил да я напиша с голямо удоволствие, ако философията беше моя специалност :) Независимо от всичко неудържимо ще ми се да издумам без да възприемаш като суперлатив:
Великолепно и компримирано изложение в личен план на една вълнуващозагадъчна и магнетично привлекателна философия на ЖИВОТА и СМЪРТТА в техния широк екзистенциален смисъл.

Споделям много неща в тази философия, защото тя се вписва в моите светоусещания и възприятия, в моя светоглед макар и малко по друг начин.
Много са прекрасните мисли в този постинг, но една особено ми хареса и не мога да не я споделя: „КРАСОТАТА НА СЪТВОРЕНИЕТО НА ЖИВОТИТЕ НИ Е В САМИЯ ПРОЦЕС, А НЕ В РЕЗУЛТАТА ОТ НЕГО.” Нямаш представа, Дела, колко си права! А поантата на твоя постинг аз съзирам в неговия край:
„КОЙ НЕ БИ ЗАСТАНАЛ ПРЕД ЧЕРНАТА ДЪСКА НА СМЪРТТА И НЕ БИ НАПИСАЛ СВОЯТА БЯЛА МИСТИКА, В КОЯТО Е СЪБРАН ЦЕЛИЯТ КОСМОС... В КРАЧКАТА НА ЕДНО ТИЧАЩО СРЕЩУ НИ ДЕТЕ?...”
цитирай
15. kalin8 - Поздравления и от мен !
13.01.2011 20:20
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=134585#1352021
Б.
цитирай
16. 777 - Вярвам ти, че е всепроменящо и възвисяващо.
13.01.2011 20:34
"Всепроменящото преживяване да се докоснеш до смъртта винаги ни бележи с една нова реалност, в която другите ни откриват по-различни, одухотворени и възвишени."
цитирай
17. zefpet - Благодаря Ви!
13.01.2011 21:35
"Всеки ден и всеки от нас има своите малки смърти и изкупления, жертви и възкресения."
Да коментирам този постинг, значи да се опитам да разваля магическото му въздействие върху мене.
Благодаря Ви!
цитирай
18. megg - Тайнството...
13.01.2011 21:35
Побрало Вселената - " в крачката на тичащото срещу ни дете". Прозрението наистина е в мига, когато осъзнаем, че сме частица от безкрая на хармонията ... Изначалната!
Поздрави, Wonder!
цитирай
19. silencemurmur - … защото бях открила отнова Живота, срещайки смъртта.
13.01.2011 22:29
Първа част на коментара ми:

Като чета такива текстове ми прави впечатление, че авторите употребяват думите живот, смърт господ, съзнание, ту с малки ту с големи букви.

В този тескт на пример се говори за откриване на Живота, писано с голяма буква, срещайки смъртта, писано с малка буква. Животът и смъртта, писани с малки букви са само израз на Живота, дума, писана с голяма буква. Този Живот, (Бог, Съзнание, Е или и други определения с голяма буква изписани), не може нито да се срещне нито да се избегне. Той е по само-себе си без непосредствено средство за разбиране или сетивно чувстване. Животът и смъртта, писани с малки букви, са само двустренен израз за описание на това що е Живот, без това описание да дава действителна представа за това нещо Живот. Разбира се, че авторът не е схванал каквото е чул някъде си.

Същото се отнася и за израза на авнора "Състоянията на съзнанието ни". Човекът е израз на съзнание, а не притежател на съзнание. Съзнание и несъзнание, изписани с малки букви, са само представи за това що е Съзнание, изпинано с голяма буква, без да има сетивен достъп да него. Съзнание е, но какво е то по естество, не може да се знае умствено или сетивно.

Всяка докосната реалност, е частично разбиране за нещо що е Реалност, без да можеме и в най-дълбоката медитация да узнаеме що е тя. Думите не дават значение на това що Е, а само описват изпитани състояния без съществено значение. Това, що Е, не му трябва умствено добито или определено значение или незначение, за да Е.

Божественото докосване е един мит, създанен в мисълтта. Ако съм "съумяла", че по природа съм това, наречено Живот, от какво тогава да се причиствам като не съм оцапана? Има ли нещо, което би било способно, да опетни или да очисти Живота? Живот е (с голяма буква изписано), за да има представа за живот и смърт. Не е обратно: аз съм, за да зная какво е Живот, усещащ се като живот и смърт.

следва
цитирай
20. silencemurmur - … защото бях открила отнова Живота, срещайки смъртта.
13.01.2011 22:30
Втора част на коментара ми:

Всички ливитации и подобни вълшебни миражи на представата съзнателен аз, се осъществяват само в присъствието на аза, на егото и не са отговор за това, което е нито не е нито е. Към това Живот, Любов няма път нито непът. Има или няма пътища на заблудите задари дуалното виждане на нещо, което нито има граници нито ги няма. Бих казала радостното ни прозрение ни лъжи, ни мая в заблуди да търсим там или тук нещо, което Е без да го възприемаме. БОГ не може нито да е далече нито пък близко да нас - Той Е и ние сме Него по природа.

Има умиращи хора, които се връщат и разказват какво изпитва съзнанието като аз. Няма умрял човек, който би могъл се върнал и каже какво е смъртта, която по определение също е само една престава. Само егото, азът може да жаднее да оцелее. То се радва да се е върнало, а не Животът. Трансперсоналният Аз е също една представа, едно нищо неказващо понятие за нещо, което няма нищо общо със сетивното възприемане за живот. От умиранете може да желаеме да се откажиме, но от смъртта няма откъз. Няма избор за края на преживяването живот. Един път съзнателният опит живот приключил, се приключва и с аз-съзнанието, което приключване (или и започване)няма значение за това, що Е Съзнание. А Вселенската красива Душа е също едно поетично нищо за нещо, което никога няма да каже за какво в същност става дума.

Възприетото от Рамана, от Низаргадата, от Карл Ренц ме наведе да напиша този текст-коментар по повод копирането му в твоя блог, което пък от своя страна ме подведе да се обърна по принцип към много хора, които са също на върха, но не и на този, който безмълвно живяха - Рамана, Низаргадата и още други много малко хорица, никога непишещи неща, които от разум и сетива не се схващат.

Благодаря за цитата от книгата "Отвъд Смисъла" макар че авторът не ми е познат.

Silence

П.П. Не съм сигурна дали би публикувала коментара ми на части,
но благодаря, че прочете.
цитирай
21. silencemurmur - Пак се говори в коментарите
13.01.2011 23:01
Пак се говори в коментарите за смъртта като че ли много са били вече мъртви. Не зная дали в тези възхитени кръгове би се допуснало моето мнение, което не затъва в кръговъртежа им, а по-скоро сr намира пътя към спасителния бряг.

Но да питам? Кой от вас е бил мъртъв, без пулс, без сърдечна дейност повече от 5 минути и е "възкръснал" от смъртта? Как може смъртта след смъртта да ме учи, мене вече умрялото аз?

Казано е: Умри преди да умреш, за да не умираш като мреш.
За мене тази мъдрост говори за "проблясъка" да се осъзнае, че Животът е нито деление нито събиране. Тази мъдрост не говори за края на усещането живот нито пък за умирането и в никакъв случай за състоянието "мъртъв е", което не се наблюдава от мъртвия, а от "жив аз".

П.П. Сега разбирам коя си ти за обожаващите те читатели,
без да зная коя си като човек и личност.

най-сърдечно Silence
цитирай
22. cinichedonist - алтруизма
13.01.2011 23:11
е еволюционно стабилна стратегия
цитирай
23. wonder - Silence, ще ти пазя силенцио, но уважавам различната ти гледна точка, разбира се.
14.01.2011 00:13
Не съм чела нищо от Рамана, от Низаргадата, от Карл Ренц, които казваш, че са "цитирани" тук - не, не са.

Относно благодарностите тук: "Благодаря за цитата от книгата "Отвъд Смисъла" макар че авторът не ми е познат."
Авторът на книгата "Отвъд Смисъла" съм аз.
И щом толкова държиш да ме познаваш като човек и личност, да вземем да се запознаем, тъкмо да ти подаря книгата щом ти харесва.
цитирай
24. wonder - silencemurmur
14.01.2011 00:15
На третият ти комент с № 22 е редно да ти отговорят другите, към които отправяш въпросите си.
цитирай
25. wonder - cinichedonist - алтруизма
14.01.2011 00:16
cinichedonist написа:
е еволюционно стабилна стратегия


Даам... и както казва Метерлинк: "Никой не може да раздели двама души, които са били добри заедно дори една минута."
цитирай
26. wonder - megg - Тайнството...
14.01.2011 00:18
megg написа:
Побрало Вселената - " в крачката на тичащото срещу ни дете". Прозрението наистина е в мига, когато осъзнаем, че сме частица от безкрая на хармонията ... Изначалната!
Поздрави, Wonder!


Тайнството е свещенодействие, с което примаме Даровете на Живота и себе си като цяло-части от Космически Гоблен, в който всичко е свързано с Всичко.
цитирай
27. wonder - Добре дошъл, светъл Човеко! :)))
14.01.2011 00:35
zefpet написа:
"Всеки ден и всеки от нас има своите малки смърти и изкупления, жертви и възкресения."
Да коментирам този постинг, значи да се опитам да разваля магическото му въздействие върху мене.
Благодаря Ви!

цитирай
28. planinitenabulgaria - За постинга Бялата мистика:
14.01.2011 00:46
Момиче,плашиш ме!
Уподобих постинга Ти на една част от музикална меса,Агнус деи.Но и тези части са различни по гежест при авторите.Във Високата меса на Бах тази част е кратка,защото за теолога Бах смъртта е част от живота.В Миса Солемнис на Бетховен,който е невярващ,това е една от най-дългите части.Душата се бори,крещи,не иска да напусне тялото.
За гениалния творец тези мисли са опасни.Наистина ме плашиш ,г/це Дела.Днес поместих в блога ми няколко реда за възхищението ми пред Твоя талант.
Поетът е крехка душа,но Ти имаш обичта на всички,докоснали се до творчеството Ти.Те чакат от Теб нови вдъхновени творби.
С обич, Коста Вътков
цитирай
29. wonder - Благодаря на всички,
14.01.2011 00:53
че споделихте тук и своето празнуване на Живота като плод на Бялата си мистика!

Коста, по-добре да е Моцарт: http://www.youtube.com/watch?v=OfslCaCi20c
цитирай
30. harvi - Животът е най-красив, когато не се страхуваш от смъртта!
14.01.2011 02:22
Тогава не приемаш нищо за даденост, наслаждаваш се на всеки миг и на малките неща, обръщаш внимание на детайлите, но можеш да мечтаеш и да живееш в галактически мащаби, мислиш за вечните неща и не издребняваш за ежедневните водовъртежчета. Все пак се радвам, че си жива и си от страната на Светлината :)) Поздрави!
цитирай
31. wonder - Съвършено вярно, Харви! :)))
14.01.2011 02:54
harvi написа:
Тогава не приемаш нищо за даденост, наслаждаваш се на всеки миг и на малките неща, обръщаш внимание на детайлите, но можеш да мечтаеш и да живееш в галактически мащаби, мислиш за вечните неща и не издребняваш за ежедневните водовъртежчета. Все пак се радвам, че си жива и си от страната на Светлината :)) Поздрави!


Не забравям, че... Мементо мори!
цитирай
32. wonder - 777, знаеш ти. Сърбал си я тая поп...
14.01.2011 03:02
777, знаеш ти. Сърбал си я тая попара. :)))

kalin8, Ейдос-ът... не е това, което Е! Хубаво монологодиалогизиране!

dum, сигурна бях!

Намасте, amrak! :)))

good4you, пробвай с Огледалата на Козирев. И не спирай да празнуваш Живота.

sunn, Рембранд тайно наблюдавал пристанищния просяк с озареното лице...
цитирай
33. wonder - 1 и 2
14.01.2011 03:05
Любовта е Живот, смъртта е Портал.
Туше в момента, в който за усещанията ни няма нищо прекомерно и нищо недостатъчно.
цитирай
34. ka4ak - Поздрави!!!
14.01.2011 13:12
Без познание с отвъдното ,мъдростта е химера!!!
цитирай
35. zvezdichka - Нека откликваме
15.01.2011 00:04
на Живота Дела Раи! И да бъдем дръзновенни да го търсим!
"защото е била силна жаждата ми за живот. Защото не съм спряла да копнея и мечтая. Защото съм била прекалено жива и несъвършена за нея и своя си Ехнатон (край). Или по-скоро съм откликнала по подходящ начин на Божията милост."

"В мига, в който сме осъзнали Божествената си същност и това, че човек е толкова близо до Бога, колкото Бог е близо до него. Точно тогава когато нямаме никаква потребност от себеизява, сетивно самоугаждане и самолюбие."
Точно тогава сме истински и намираме своето истинско и задрямало Аз и влизаме в радостта си - истинска и неподправена, както и сме самите ние пред Божието лице!

Човек много често не оценява нещо, което има или състояние до което се е докоснал и едва, когато го изгуби разбира цената му! И започва трескаво да търси да се завърне в това състояние, в което е усещал себе си жив. И започва да цени и да прозира истинските неща. "Понякога трябва да се загубим, за да се намерим отново по-осмислени и по-пълноценни от преди."
цитирай
36. aqualia - Убедена съм, но мисля, че не съм го постигнала още...
15.01.2011 15:59
Убедена съм, но мисля, че не съм го постигнала още, в това да съм готова всеки един момент да премина от едното в другото измерение, и зная, че когато си в равновесие, или често минаваш през равновесната точка с все по-малки и по-малки амплитуди, колкото по-малко се привързваш, и колкото повече любовта в теб е свободна, толкова по-близо си до тънката граница, и нищо не ти пречи да стъпиш там, и също така да се върнеш, ако е наложително. Пречистен, спокоен и светъл, едно с източника и хармониците...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10594032
Постинги: 2428
Коментари: 27794
Гласове: 160441
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031