Бяла пуста земя. Сведен череп на тиха цигулка.
С дъх старица една спомня светлия глас на светулка.
Беше там младостта, пи вода, тръсна менци и тръгна
към оная тъга, от която се връщаш обръгнал. 

Тихо бръчка крещи как животът преминал нахалост,
стига мъдри сълзи по страните с прекършена жалост.
Белокаменен звън буди нощем звездича прегръдка.
От очите смъди на кандилото сетната глътка. 

Маранята свисти през душата куршумено сита.
И полягат мечти в скута с древната нейна убитост.
Бяга спомен в стръвта на живителна прежна далечност.
И пулсира  кръвта преоткрила се в Божата вечност.

Маестра!!! :)))

Като полуобгорено дърво, почерняло с артритни корени, но живо...
Чудесен клип, превъзходен фон!
Това си представих. Поздрав!

На третия път дано оцелее. ;))
Драскачите на плюсове и минуси явно имат нисък праг на поносимост към превъзхождащите ги.
Този стих е тежък и мъдър като метафорите на Казадзакис в твоята любима "Ел Греко".
Поздравления за слайдистката. Много е добра и хваща за гърлото.

... топлостите навътре, дето ги носиш в пазвата на душата си, ТилиЛили! :)))

Едно зимно дърво в снега на колене?

Сняг – бяло падение,
сипе пътя ми кален.
След вятърно бдение
крее облак печален.

Студ - диво проклятие,
пие топлото в мене.
Дърво – къс разпятие
е в снега на колене.

Глас – зло провинение,
глъхне в преспите кухи.
След дъх – откровение,
мрат снежинките глухи.

Нощ – бяло обятие,
хапе моите длани.
И в сън – съзаклятие,
скърцат стъпки сковани.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/20/zimna-razhodka.458324

Много е дОбра, дума да няма!
Широкоскроена и чувствителна, чиста душа е!

някъде ти се погуби стихотворението, което прати.
Изчезна.
Напоследък и коментарите ми трият.
Ако искаш пращай го отново тук.

омммм

;)))

Поздрави и от мен, Wonder!
Стилно се е получило!

Някой се разпознава в него като сянка. )

Сега правя по-интересантни неща, след малко ще видиш на едно друго място. :)))

Аз съм само в ролята на наблюдател.
Даже харпии ме насмукаха. ;)

Обаче колкото пъти вляза толкова пъти се кефя на клипчето. Фърси е.

На ти го:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/31/kleta-luna.598643

... на огъня му е нужна и вода...!

Сблъсък !

В нищото....
от сблъсък на две ...
вероятно синьото и червеното...,
...а сблъсъкът - любовта на вселената,
родила света...!
В сблъсъка, вода и огън,
днес пак прераждат безспирно света...

***
В най-святата любов между хората,
се ражда сълза,
преобразяваща душите и сърца,
събрала най-ценното в себе си,
безкрайно даряваща им,
любовта между огън и вода!

:) Днес нещо с голямо закъснение се движат :))))) Ох,Дела снощи при вида на тези 12000 умрях от смях :)))))) Реших да надникна по едно време към клипа. Не ми е нужно да си на първа за да те открия дори и нелогната :))) И познай в какъв смях избухнах:)))))И като си представя, как докато те са се а-а-а-а напъвали, ти си си гледала кефа извън нета :)))))))
Нещастни са хорицата, Дела, еееейййй....Това да няма ни един да те обича, да ти каже дума, поне времето да мине, а да трябва все да дебнеш чуждото щастие, та да го наплюеш, за да си поне малко и ти значим в нещо....
Да чукнем на дърво,Дела! И да се радваме на всичките ни душевни и Обични придобивки:)))))))))
Лека нощ, Феерио!:) И да изтанцуваш едно и заради мен! :)))))))))))

Вода и огън - две стихии стари
в сърцето ми се борят,
палят и гасят...
Слуги покорни те са,
но и страшни господари
на чувствата, които
в мен тлеят и горят.

"Свят широк, хора - разни!"

Като човек,който се занимава с образи, дори не ме разтърси толкова клипа , а думите, които дават волност пренасят ме в свободата на избора и собственото разбиране!

Вълнуващо! Поздрав!:)

През собственото си разбиране. Думите си имат душа.