Красиво.Песенно.Магично.
Благодаря ти!

в които и да е очи боли; единственият шанс за продължаване е пак Тя - Любовта, покълнала някога в сърцето...за да остане...и някой ден да възкръсне в мечтите отново...
Много си истинна, като винаги :)))))

Нежна , вечност си - космическо обятие ! :)

Само сърцето я знае!

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/17/pytiat.456446

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/27/lodki-na-spomena.480711

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/08/18/az-iskam-da-se-sybleka-ot-dumite.381859

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/07/27/v-syrceto-ti-skitam.582583

винаги се връща на "местопрестъплението". ;)))

О, да! Кръговратно. И е хубаво да ни живее тази Любов! ;)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/24/viatyrna-glavolomnost.516895

Днес потънах в ефирността на твоята поезия! Ще продължавам да чета... )

И ти си ми Чудно откритие. :)))

Колкото и да обичам омаята на влюбените стихове с щастлива обич, ей тези/с болката/ са ми слабост :) Винаги съм ги считала за по-силните:) Дали защото цялостното щастие се осъзнава в болката... знам ли.

"Когато ме прегърна и узнах,
обречената истина в очите ти," - "моите"/любимите ми/ два реда в творбата ти.:)

Вали дъждът - като болка, като откровение, като вик за обич... Прекрасно е, докосва до най- дълбокото!

Ще пусна твой коментар когато успееш да изтъркаляш между черепните си кухини някоя добра или поне умна мисъл. :)))

Ако не чувстваме Любовта de profundis значи сме изгубили отвъдния й смисъл.

Изстрадано и кървящо между пръстите! Рефренджьосвай и без кариес профундо!

Аз съм същинско ято от феникси! Би хепи! :)))

Прободени луни в погълнато от скръб небе...
Чувства обречени, смирено приглушени
в дъждовно пречисетен рефрен...