Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
06.10.2007 11:57 - ПРОЩАЛНАТА ЦЕЛУВКА
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 1486 Коментари: 17 Гласове:
2

Последна промяна: 18.10.2007 17:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сбогуваше се. Бързо. Преглъщаше сълзите, но знаеше, че този път е извървян. Той се оказа твърде слаб за нея. Обичаше го и такъв. За миг се удави в очите му. Горяха страстно. Устните му мълвяха любов, ръцето му трепереха от вълнение и обгръщаха неистово тялото й, сякаш искаха да попият всяка гънка от нея. Леко отблъскваше опитите му да я привлече до себе си. Очите му блестяха. Виждаше отразения си образ в тях и отдалечаването на погледите, които пиеха печал от извора в душата. Умът й хвърчеше в пламъци и жигосваше с крясък едно изтръгващо се навън към него: "Не те искам, не те искам…" Той прошепна: „Искам те!” и я сграбчи в обятията си. Впи пръсти в косата му и задърпа с всичка сила… себе си, косата му… Той затягаше прегръдката си и оковаваше силата й с любов. Тя се свлече в ръцето му. И двамата коленичиха. Меките му красиви устни целуваха, обгръщаха, притискаха и хапеха нейните. Тя замръзна. После всичко избухна в пламъци. Всичко се случваше в тази целувка. Тя бе любовен пир на две намерили се, но разделящи се души. Той проникна в нея и започна да разтапя устните й. Пламъчно му се отдаде и целувките му заваляха вътре в нея. Пламък и роса. Дъжд и огън. Протегнали жълти шапки и бели рокли маргаритки танцуваха наоколо. Той искаше да й подари пръстен… с маргаритка. Колко отдавна беше това…

И тогава я връхлетяха… Видение след видение… Пият кафе в Рим на плаца  Навоне… Малкият принц е пораснал и й подава книгата си. На корицата пише: "Книжката, в която са събрани моите истини", а вътре сгънато спи писмо с две думи: "Обичам те!" Там всичко е намерено, но нея я няма. Тя не е розата, нито лисицата, тя дори не е човекът, който запалва звездите…Тя е цялата книгата. Чудеше се защо я проигра на рулетката на съдбата. После разбираше, че тя не може да е проиграна, че тя дори не е рулетката, а казиното. И очите му я целуваха. И ръцете му. Мълвеше, сливайки устните си с нейните: "Обичам те. Щастлив съм, че те има. И че те срещнах. Целувам те. Ще те обичам винаги. Ще те обичам. Каквото правя от момента, в който те срещнах."

После се отваряше някъде врата, един водопад се втурваше стихийно и отнасяше всичко далеч. Откъсна се. Погледна го. Устните й горяха. По челото му плачеха нейните целувки. Благославящи и сбогуващи се. Той не вярваше, не искаше да повярва… Нямаше да повярва дори когато ключът щракне в ключалката и сърцето й остане само. За да я обича на него му стигаше само да знае, че я има… Казваше й го често. Отвори очи и видя неговите твърде близо. Той още я целуваше, а тя беше някъде далече. Коя беше жената в прегръдките му? Пак видение… Там имаше друга жена, която щастливо попива любовта й през него. Тя подаряваше любов и на бъдещето му…

Тя гледаше към звездите, той гледаше към ключалката. Тогава я споходи яснотата. Той беше само един малък принц, който тя накара да порасне. Сега беше съвсем пълноценен без роза, с открит в пустинята кладенец и винаги жаден за онази вода, която се ражда от вървежа под звездите. Той беше голяма болка, а не малък принц. Изпратените болки случват в нас озарение, помисли си. После се усмихна в целувката му. Не беше разбрала кога се е предала, но той целуваше, целуваше, сякаш сбираше цялата си същност и искаше да се прелее в нея с тази несвършваща целувка. Всичко неблагодарно в света наоколо се превръщаше в прекрасно. Кръжаха случени вълшебства, откъснали се от устните им и политаха навън към света. Искаха да носят любов на всички, много любов, от най-святата и чиста като порив и случване.

„Копнея те, Любов!” – устните му шепнеха вътре в нея. Опита се да се изтръгне и видя, че го е обвила с крака и обладава мига, сякаш последните лъчи магия трябваше да останат в него, за да осветяват живота му с нейното вътрешно вълшебство. Тогава се предаде на целувката. Тогава усети онзи фин аромат, прекосяващ ефира. В него имаше дъх от озона на зараждаща се буря, имаше нежното докосване на диви теменужки, имаше вятърното ухание на мащерка и босилек, там дремеха нишки от кардамон и страстниче, от божури и стихнала роза. Розата на малкия принц. Тя свяхваше бързо в ръцете му неопазили свършека, но прераждаше дъха си в нагорните светове.

Тогава го видя за последно. Един Орфей, който свиреше по струните на живота й смъртта…Струната на мълчанието в целувката й се скъса и тя прехапа пътя към него с едно рязко изправяне в своя си свят. Беше леко замаяна и не виждаше посоките, но знаеше, че я чакат. Мъгливата коса на деня падаше над очите й. Той не се виждаше наоколо. Чуваше да й говори. Но нея я нямаше вече там. В заглъхващото му „Винаги ще те обичам!”. Каква обречена наивност. Сякаш малкият принц порасна непораснал и се стопи до точката й на кипене, а после избухна в хиляди рози, които впиха тръни в сърцето й, а корените им я следваха по петите. Залязващата целувка изгря на устните й в ослепителна усмивка и надеждата забоде стрък нова любов в сърцето, докато отдалечаващия се шум на барабаните на огъня не оглуши света наоколо, призовал най-достойните тайни на една Прощална целувка, цъфтяща сред устните на духовния екстаз.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. temenuga - Една предизвикана сълза, отронена от досега с подобен екстаз на духа...
06.10.2007 13:32
...породи тази вълшебна приказка, чиито корени са в земните измерения на сърцето човешко...Където има сбрано всичко - от нежното бълбукане на щастието, до клокочещия водовъртеж на болката...
Да, Прощалната целувка съдържа в себе си достойнство, равнозначно на измеренията на Вечността. Физическата раздяла е само видимата реалност. Латентно заложените под повърхността на видимото тайнства остават - сега, и завещани за бъдното, винаги, дотогава, докогато има човешки сърца...
цитирай
2. elineli - EL
06.10.2007 16:41
Повтарящо се огнено.Звучи като близко или търсено.
Красиво :)))))))))))))))))))))
цитирай
3. wonder - elineli
06.10.2007 18:32
Огънят сам те намира, а когато си го носиш отвътре, пожарищата са ти в кърпа вързани. Но имам фениксова същност. Усмивка. ЛъЧиста.
цитирай
4. wonder - temenuga
06.10.2007 18:35
Коментарите ти са кратък екзерсис по стилистика и винаги ми носят една чудесна удоволственост! И да, видимата реалност не владее устоите ни. :)))
Понякога подреждам звездите, уморена от взиране, а днес... днес просто съм тъжна от щастие!
цитирай
5. melsun - :)
07.10.2007 09:23
Прочетох го...на един дъх!
Нямам думи!Прекрасно е,а звучи и толкова познато...
Невероятно удоволствие изпитвам,когато чета твоите неща!:)
Усмивка,слънчева и от мен!Макар и с мъничко тъжен блясък в очите!
цитирай
6. wonder - melsun
07.10.2007 11:18
Имаш много красива чувствителност. И друг път съм го забелязвала. И понеже преди минути потънах в Рьорих, ето ти малко благодат от него:

"Приеми моя дар, мили приятелю!
С труд и знание аз събрах тоя дар.
За да го дам, го натрупах.
Знаех, че ще го дам.
Върху моя дар ще наслоиш
радостта на духа. Тишина и покой."

"Благодат", Н. Рьорих, 1918 г.
цитирай
7. comfy - Впечатляващо!!
07.10.2007 11:24
Дори да ме няма, дъждът ще вали,
ще мие лицето ти с едри сълзи,
ще мокри косите, за мен ще шепти
- той знае тъй много, той знае - боли...

Дори да ме няма, ще идвам пак тук,
душата ти млечна ще милвам без звук.
Превърнат във капки ще галя плътта,
а ти ще забравяш какво е смъртта,

а ти ще забравяш какво е смъртта...

Асоциация....
цитирай
8. wonder - Чудна асоциация, чудеснико! :)))
07.10.2007 11:27
Благодаря ти! Това е много красив твой извор и ми е Радост, че ти асоциира... върху мен. :))))))))))))))
цитирай
9. rotazia - Под съзвездията на любобовта -нищо ...
07.10.2007 11:33
Под съзвездията на любобовта -нищо ново, всяка раздяла е малка смърт, след която идва отново надеждата ! Срахотен изказ, ярки цветове в тъжната
страст на целуването ,много ми хареса 1
цитирай
10. wonder - rotazia
07.10.2007 11:42
Истината е, че наистина "живеем само когато умираме от любов"... истинска...
Усмивка. Лъчезарна.
цитирай
11. анонимен - И аз искам същата прощална целувка. ))
07.10.2007 13:05
После ще ти простя, че си ме целунала така страстно.
Гош
цитирай
12. wonder - Хахахаххх....
07.10.2007 16:26
Мечтател! :)))
цитирай
13. temenuga - Благодаря ти, wonder - олицетворение на изящната словесност, но не самоцелна, а сляла се и паралелна с вътрешната същност - пееща...
08.10.2007 11:16
Твърде високо оценка даваш на моите непретенциозни коментари. Просто думите ми се раждат спонтанно - предизвикани и докоснати от чувството, вплетено в тъканта на творбите, които чета.
А ти - продължавай да подреждаш звездите!
Малцина са хорските души, които имат вътрешната сила за осъществяване на това вълшебство, невидимо за мнозина...
цитирай
14. wonder - temenuga
09.10.2007 10:54
Даам... ще ги подреждам... звездите... Това е много, много приятно занимание. Благодаря ти! Усмивка. Люботворческа.
цитирай
15. gorkan - Хареса ми!. . . Благодаря ти! Нещо ...
27.10.2007 23:22
Хареса ми!... Благодаря ти!
Нещо повече! -Дано си дарила някого с цялата
тази "експлозия " стаена в твоята душа!
цитирай
16. анонимен - Прощалната целувка
20.11.2007 15:57
Благодаря Ви за този дар-за мен свише!
Това нежно ваяние направо ме разлюля!
Жалко, че късно, но се включвам с удоволствие!
цитирай
17. wonder - Благодаря!
21.11.2007 08:59
Никога не е късно... :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10583141
Постинги: 2423
Коментари: 27750
Гласове: 160257
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30