2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 1911 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2007 17:14
Сбогуваше се. Бързо. Преглъщаше сълзите, но знаеше, че този път е извървян. Той се оказа твърде слаб за нея. Обичаше го и такъв. За миг се удави в очите му. Горяха страстно. Устните му мълвяха любов, ръцето му трепереха от вълнение и обгръщаха неистово тялото й, сякаш искаха да попият всяка гънка от нея. Леко отблъскваше опитите му да я привлече до себе си. Очите му блестяха. Виждаше отразения си образ в тях и отдалечаването на погледите, които пиеха печал от извора в душата. Умът й хвърчеше в пламъци и жигосваше с крясък едно изтръгващо се навън към него: "Не те искам, не те искам…" Той прошепна: „Искам те!” и я сграбчи в обятията си. Впи пръсти в косата му и задърпа с всичка сила… себе си, косата му… Той затягаше прегръдката си и оковаваше силата й с любов. Тя се свлече в ръцето му. И двамата коленичиха. Меките му красиви устни целуваха, обгръщаха, притискаха и хапеха нейните. Тя замръзна. После всичко избухна в пламъци. Всичко се случваше в тази целувка. Тя бе любовен пир на две намерили се, но разделящи се души. Той проникна в нея и започна да разтапя устните й. Пламъчно му се отдаде и целувките му заваляха вътре в нея. Пламък и роса. Дъжд и огън. Протегнали жълти шапки и бели рокли маргаритки танцуваха наоколо. Той искаше да й подари пръстен… с маргаритка. Колко отдавна беше това…
И тогава я връхлетяха… Видение след видение… Пият кафе в Рим на плаца Навоне… Малкият принц е пораснал и й подава книгата си. На корицата пише: "Книжката, в която са събрани моите истини", а вътре сгънато спи писмо с две думи: "Обичам те!" Там всичко е намерено, но нея я няма. Тя не е розата, нито лисицата, тя дори не е човекът, който запалва звездите…Тя е цялата книгата. Чудеше се защо я проигра на рулетката на съдбата. После разбираше, че тя не може да е проиграна, че тя дори не е рулетката, а казиното. И очите му я целуваха. И ръцете му. Мълвеше, сливайки устните си с нейните: "Обичам те. Щастлив съм, че те има. И че те срещнах. Целувам те. Ще те обичам винаги. Ще те обичам. Каквото правя от момента, в който те срещнах."
После се отваряше някъде врата, един водопад се втурваше стихийно и отнасяше всичко далеч. Откъсна се. Погледна го. Устните й горяха. По челото му плачеха нейните целувки. Благославящи и сбогуващи се. Той не вярваше, не искаше да повярва… Нямаше да повярва дори когато ключът щракне в ключалката и сърцето й остане само. За да я обича на него му стигаше само да знае, че я има… Казваше й го често. Отвори очи и видя неговите твърде близо. Той още я целуваше, а тя беше някъде далече. Коя беше жената в прегръдките му? Пак видение… Там имаше друга жена, която щастливо попива любовта й през него. Тя подаряваше любов и на бъдещето му…
Тя гледаше към звездите, той гледаше към ключалката. Тогава я споходи яснотата. Той беше само един малък принц, който тя накара да порасне. Сега беше съвсем пълноценен без роза, с открит в пустинята кладенец и винаги жаден за онази вода, която се ражда от вървежа под звездите. Той беше голяма болка, а не малък принц. Изпратените болки случват в нас озарение, помисли си. После се усмихна в целувката му. Не беше разбрала кога се е предала, но той целуваше, целуваше, сякаш сбираше цялата си същност и искаше да се прелее в нея с тази несвършваща целувка. Всичко неблагодарно в света наоколо се превръщаше в прекрасно. Кръжаха случени вълшебства, откъснали се от устните им и политаха навън към света. Искаха да носят любов на всички, много любов, от най-святата и чиста като порив и случване.
„Копнея те, Любов!” – устните му шепнеха вътре в нея. Опита се да се изтръгне и видя, че го е обвила с крака и обладава мига, сякаш последните лъчи магия трябваше да останат в него, за да осветяват живота му с нейното вътрешно вълшебство. Тогава се предаде на целувката. Тогава усети онзи фин аромат, прекосяващ ефира. В него имаше дъх от озона на зараждаща се буря, имаше нежното докосване на диви теменужки, имаше вятърното ухание на мащерка и босилек, там дремеха нишки от кардамон и страстниче, от божури и стихнала роза. Розата на малкия принц. Тя свяхваше бързо в ръцете му неопазили свършека, но прераждаше дъха си в нагорните светове.
Тогава го видя за последно. Един Орфей, който свиреше по струните на живота й смъртта…Струната на мълчанието в целувката й се скъса и тя прехапа пътя към него с едно рязко изправяне в своя си свят. Беше леко замаяна и не виждаше посоките, но знаеше, че я чакат. Мъгливата коса на деня падаше над очите й. Той не се виждаше наоколо. Чуваше да й говори. Но нея я нямаше вече там. В заглъхващото му „Винаги ще те обичам!”. Каква обречена наивност. Сякаш малкият принц порасна непораснал и се стопи до точката й на кипене, а после избухна в хиляди рози, които впиха тръни в сърцето й, а корените им я следваха по петите. Залязващата целувка изгря на устните й в ослепителна усмивка и надеждата забоде стрък нова любов в сърцето, докато отдалечаващия се шум на барабаните на огъня не оглуши света наоколо, призовал най-достойните тайни на една Прощална целувка, цъфтяща сред устните на духовния екстаз.
06.10.2007 13:32
Да, Прощалната целувка съдържа в себе си достойнство, равнозначно на измеренията на Вечността. Физическата раздяла е само видимата реалност. Латентно заложените под повърхността на видимото тайнства остават - сега, и завещани за бъдното, винаги, дотогава, докогато има човешки сърца...
Красиво :)))))))))))))))))))))
Понякога подреждам звездите, уморена от взиране, а днес... днес просто съм тъжна от щастие!
Нямам думи!Прекрасно е,а звучи и толкова познато...
Невероятно удоволствие изпитвам,когато чета твоите неща!:)
Усмивка,слънчева и от мен!Макар и с мъничко тъжен блясък в очите!
"Приеми моя дар, мили приятелю!
С труд и знание аз събрах тоя дар.
За да го дам, го натрупах.
Знаех, че ще го дам.
Върху моя дар ще наслоиш
радостта на духа. Тишина и покой."
"Благодат", Н. Рьорих, 1918 г.
ще мие лицето ти с едри сълзи,
ще мокри косите, за мен ще шепти
- той знае тъй много, той знае - боли...
Дори да ме няма, ще идвам пак тук,
душата ти млечна ще милвам без звук.
Превърнат във капки ще галя плътта,
а ти ще забравяш какво е смъртта,
а ти ще забравяш какво е смъртта...
Асоциация....
страст на целуването ,много ми хареса 1
Усмивка. Лъчезарна.
07.10.2007 13:05
Гош
08.10.2007 11:16
А ти - продължавай да подреждаш звездите!
Малцина са хорските души, които имат вътрешната сила за осъществяване на това вълшебство, невидимо за мнозина...
Нещо повече! -Дано си дарила някого с цялата
тази "експлозия " стаена в твоята душа!
20.11.2007 15:57
Това нежно ваяние направо ме разлюля!
Жалко, че късно, но се включвам с удоволствие!
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница