Разкъсва се край нас нощта от мъка.

Изтича пак през пръсти радостта.

Не мислиш, че е време за разлъка,

но иска да си тръгне любовта.

 

Не мисля да остана в твоя пъкъл.

Душата ми е в друг прекрасен свят.

Не ме прекръствай с твойта черна мъка.

Духът ми и разпънат е богат.

 

Очи отваря в тъмното луната.

Пътека ми рисува мъдростта.

Пусни ме! Не отнемай свободата

на мойта волна, слънчева душа!

 

защо, защо, защо

Папагалстваш ли? ;)))

да те пуснем ний от тук :):):)
Но и няма да ти отнемаме свободата :):):)

Знам, знам... Усмивка. Есенно-шарена.

да отнеме свободата на мислите ти, на духа ти, на въображението ти - следователно, лирическата е свободна, но май нещо друго не иска да й се отнема и казвайки "пусни ме", май казва "дръж ме-е-е-е!"... ;))

... а аз съм Вятър. Свободата ми е най-видната същност. Усмивки. Целуващи.