Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. laval
4. mt46
5. gikotev
6. sparotok
7. blackpredator
8. grigorsimov
9. bven
10. meto76
11. keetlin
12. bogolubie
13. titans1912
14. monologa
2. radostinalassa
3. laval
4. mt46
5. gikotev
6. sparotok
7. blackpredator
8. grigorsimov
9. bven
10. meto76
11. keetlin
12. bogolubie
13. titans1912
14. monologa
Най-популярни
1. wonder
2. katan
3. shtaparov
4. barin
5. leonleonovpom2
6. simplythebest
7. mt46
8. ambroziia
9. dobrota
10. milena6
2. katan
3. shtaparov
4. barin
5. leonleonovpom2
6. simplythebest
7. mt46
8. ambroziia
9. dobrota
10. milena6
Най-активни
1. penata555
2. radostinalassa
3. zahariada
4. toni1956
5. ivoki
6. hadjito
7. rosiela
8. fun1001
9. savaarhimandrit
10. 4udovi6teto
2. radostinalassa
3. zahariada
4. toni1956
5. ivoki
6. hadjito
7. rosiela
8. fun1001
9. savaarhimandrit
10. 4udovi6teto
Постинг
16.11 11:22 -
История за сродни души - Мариане Илен и Ленард Коен
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 1161 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 16.11 11:31

Прочетен: 1161 Коментари: 12 Гласове:
39
Последна промяна: 16.11 11:31


Обичам да чета историите на Иво Иванов. Той ме разплака за пръв път с разказа си "Емил" и продължи да ме вълнува с "Онова писмо, без което никак не можем", в което Поетът и неговата Мариане Илен се сбогуват. Голям рев му дръпнах и заобичах точно в този момент Ленард Коен, малко след като той си отиде. За своята голяма любов, муза и първо чувство Мариане, той пише и после пее:
"Срещнахме се, когато бяхме почти млади,
навътре в зеления люляков парк.
Ти се бе вкопчила в мен, сякаш аз бях разпятие,
докато коленичехме сред дълбокия мрак."
https://offnews.bg/nashite-avtori/onova-pismo-bez-koeto-nikak-ne-mozhem-697504.html
"Срещнахме се, когато бяхме почти млади,
навътре в зеления люляков парк.
Ти се бе вкопчила в мен, сякаш аз бях разпятие,
докато коленичехме сред дълбокия мрак."
Обичам тишината,
величието-тайнство на душата.
Не казвай нищо...
остави очите да се молят...
Те търсят без да проговорят,
остави очите да се молят...
Не казвай нищо.
Траен споменът остава...
и никой никога да не узнава
какво у мене причинява.
Вай Воф
Благодаря за поетичния коментар! :)))
цитирайblogvayvof написа:
Обичам тишината,
величието-тайнство на душата.
Не казвай нищо...
остави очите да се молят...
Те търсят без да проговорят,
остави очите да се молят...
Не казвай нищо.
Траен споменът остава...
и никой никога да не узнава
какво у мене причинява.
Вай Воф
Обичам тишината,
величието-тайнство на душата.
Не казвай нищо...
остави очите да се молят...
Те търсят без да проговорят,
остави очите да се молят...
Не казвай нищо.
Траен споменът остава...
и никой никога да не узнава
какво у мене причинява.
Вай Воф
Тишината е мълчалив съучастник
и важна мъжка привилегия.
Тя винаги носи нещастие,
никому непотребно.
В тишина се раждат агонии,
стрелящи право в сърцето.
И дори думите да догоним
късно e за... поетите.
След някои истории, единственото което можем да сторим е да наведем глава и да замълчим с респект! (bow)
цитирайtonsun написа:
След някои истории, единственото което можем да сторим е да наведем глава и да замълчим с респект! (bow)
Прав си! :)))
Дори и тъжна всяка история за истинска любов е толкова красива и вдъхновяваща!
Помня като четох за Майката и Шри Ауробиндо, бях толкова необичайно размислена за Духовната любов, превърната в свещенодействие, че чак тогава проумях дълбочината и смисъла на Божественото в Ананда.
"Мариане и поетът се изгубили във всепоглъщащ форелскет."
"Норвежкият език има красива, непреводима дума – форелскет. Казват, че означавала онова състояние на тотална еуфория, блажена загуба на прагматизъм и неудържимо носене в облаците, които човек получава, когато усети, че се влюбва в някого за пръв път."
"Сутрин косата ти е разпиляна върху възглавницата като сънлива златна буря."
"Истинските поети държат най-много на думите си, така че писмото остана вярно на себе си и великият Ленард Коен последва любимата си Мариане Илен в небитието само три месеца след нейната смърт. Отиде си тихо и грациозно като затихваща нота. Той знаеше, че няма смисъл да остава, че птицата е отлетяла от жицата и петолинието е вече празно. Какво е поетът без своята муза? Сякаш Мариане протегна ръката си и той бе толкова близо, че тя успя да улови неговата, за да тръгнат нататък по пътя отново млади, влюбени и заедно. Завинаги."
цитирай"Норвежкият език има красива, непреводима дума – форелскет. Казват, че означавала онова състояние на тотална еуфория, блажена загуба на прагматизъм и неудържимо носене в облаците, които човек получава, когато усети, че се влюбва в някого за пръв път."
"Сутрин косата ти е разпиляна върху възглавницата като сънлива златна буря."
"Истинските поети държат най-много на думите си, така че писмото остана вярно на себе си и великият Ленард Коен последва любимата си Мариане Илен в небитието само три месеца след нейната смърт. Отиде си тихо и грациозно като затихваща нота. Той знаеше, че няма смисъл да остава, че птицата е отлетяла от жицата и петолинието е вече празно. Какво е поетът без своята муза? Сякаш Мариане протегна ръката си и той бе толкова близо, че тя успя да улови неговата, за да тръгнат нататък по пътя отново млади, влюбени и заедно. Завинаги."
Красива история за две сродни души, които нищо не успява да раздели - нито времето, нито разстоянията, нито дори смъртта...
Благодаря за нежния романтичен повей - действа!
Поздрави, Дела, с друга емблематична песен на любимия Ленард Коен, "Dance Me to the End Of Love":
https://www.youtube/watch?v=Ki9xcDs9jRk
А горе в заглавието /със запазено разширение .com/ е естествено "So Long, Marianne".
Хубава вечер!
цитирайБлагодаря за нежния романтичен повей - действа!
Поздрави, Дела, с друга емблематична песен на любимия Ленард Коен, "Dance Me to the End Of Love":
https://www.youtube/watch?v=Ki9xcDs9jRk
А горе в заглавието /със запазено разширение .com/ е естествено "So Long, Marianne".
Хубава вечер!
donchevav написа:
Красива история за две сродни души, които нищо не успява да раздели - нито времето, нито разстоянията, нито дори смъртта...
Благодаря за нежния романтичен повей - действа!
Поздрави, Дела, с друга емблематична песен на любимия Ленард Коен, "Dance Me to the End Of Love":
https://www/watch?v=Ki9xcDs9jRk
А горе в заглавието /със запазено разширение .com/ е естествено "So Long, Marianne".
Хубава вечер!
Благодаря за нежния романтичен повей - действа!
Поздрави, Дела, с друга емблематична песен на любимия Ленард Коен, "Dance Me to the End Of Love":
https://www/watch?v=Ki9xcDs9jRk
А горе в заглавието /със запазено разширение .com/ е естествено "So Long, Marianne".
Хубава вечер!
Вълнуваща история!
И мен ме разбърква всеки път.
Когато чета любовните писма, валяли в ефира 20 години, между Халил Джубран и Мей Зияде, усещането е същото. А те никога не са се виждали.
Джубран казва за тази любов, че тя пренасочва незримата същност вътре в нас от слово към безмълвие и от работа към молитва.
Любовта е всичко!
Благодаря, Дела...
И да... Любовта е всичко !
цитирайИ да... Любовта е всичко !
stela50 написа:
Вълнуваща история, любима песен...
Благодаря, Дела...
И да... Любовта е всичко !
Благодаря, Дела...
И да... Любовта е всичко !
Ейй, Таня, да си жива и здрава, че добрите хора като теб са рядкост!
/PS Получи ли книгата?/
Много е трогателно.
На Коен песните и мен ме разтърсват, когато преди години случайно чух Dance me to the End of Love, тогава пък аз му дръпнах голям рев...
Има нещо много дълбоко, разтърсващо, неземно...
Поздрави и от мен, Дела!
цитирайНа Коен песните и мен ме разтърсват, когато преди години случайно чух Dance me to the End of Love, тогава пък аз му дръпнах голям рев...
Има нещо много дълбоко, разтърсващо, неземно...
Поздрави и от мен, Дела!
vesever написа:
Много е трогателно.
На Коен песните и мен ме разтърсват, когато преди години случайно чух Dance me to the End of Love, тогава пък аз му дръпнах голям рев...
Има нещо много дълбоко, разтърсващо, неземно...
Поздрави и от мен, Дела!
На Коен песните и мен ме разтърсват, когато преди години случайно чух Dance me to the End of Love, тогава пък аз му дръпнах голям рев...
Има нещо много дълбоко, разтърсващо, неземно...
Поздрави и от мен, Дела!
Еми... Поет! Начинът, по който се изрязява е изключително красив и картинен. А и като певец с този бас, също беше велик.
Няма нищо по-хубаво от взаимно-вдъхновяващите се души на този свят!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Българската карнавализация
4. Зимна разходка
5. Вода оживена от огън
6. Лунна нирвана
7. България
8. Насрещните съдбовности
9. Довярвано
10. Прекрасната волност
11. През времето
12. Приказка за неизгорелите знания
13. Смирявам се
14. Надежда
15. Себеподобни
16. Танц
17. Дрейф
18. Светеща бликналост
19. Българите
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Животът е...
25. Най-важната...
26. Вяра в Духовното
27. Интерне(а)т
28. Вампирията в изкуството
29. Зимна любов
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Българската карнавализация
4. Зимна разходка
5. Вода оживена от огън
6. Лунна нирвана
7. България
8. Насрещните съдбовности
9. Довярвано
10. Прекрасната волност
11. През времето
12. Приказка за неизгорелите знания
13. Смирявам се
14. Надежда
15. Себеподобни
16. Танц
17. Дрейф
18. Светеща бликналост
19. Българите
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Животът е...
25. Най-важната...
26. Вяра в Духовното
27. Интерне(а)т
28. Вампирията в изкуството
29. Зимна любов
30. Танцуваща скитница