Обичам да чета историите на Иво Иванов. Той ме разплака за пръв път с разказа си "Емил" и продължи да ме вълнува с "Онова писмо, без което никак не можем", в което Поетът и неговата Мариане Илен се сбогуват. Голям рев му дръпнах и заобичах точно в този момент Ленард Коен, малко след като той си отиде. За своята голяма любов, муза и първо чувство Мариане, той пише и после пее:

"Срещнахме се, когато бяхме почти млади,
навътре в зеления люляков парк.
Ти се бе вкопчила в мен, сякаш аз бях разпятие,
докато коленичехме сред дълбокия мрак."

https://offnews.bg/nashite-avtori/onova-pismo-bez-koeto-nikak-ne-mozhem-697504.html

Обичам тишината,
величието-тайнство на душата.
Не казвай нищо...
остави очите да се молят...
Те търсят без да проговорят,
остави очите да се молят...
Не казвай нищо.
Траен споменът остава...
и никой никога да не узнава
какво у мене причинява.

Вай Воф

Благодаря за поетичния коментар! :)))

Тишината е мълчалив съучастник
и важна мъжка привилегия.
Тя винаги носи нещастие,
никому непотребно.
В тишина се раждат агонии,
стрелящи право в сърцето.
И дори думите да догоним
късно e за... поетите.

След някои истории, единственото което можем да сторим е да наведем глава и да замълчим с респект! (bow)

Прав си! :)))
Дори и тъжна всяка история за истинска любов е толкова красива и вдъхновяваща!
Помня като четох за Майката и Шри Ауробиндо, бях толкова необичайно размислена за Духовната любов, превърната в свещенодействие, че чак тогава проумях дълбочината и смисъла на Божественото в Ананда.

"Мариане и поетът се изгубили във всепоглъщащ форелскет."

"Норвежкият език има красива, непреводима дума – форелскет. Казват, че означавала онова състояние на тотална еуфория, блажена загуба на прагматизъм и неудържимо носене в облаците, които човек получава, когато усети, че се влюбва в някого за пръв път."

"Сутрин косата ти е разпиляна върху възглавницата като сънлива златна буря."

"Истинските поети държат най-много на думите си, така че писмото остана вярно на себе си и великият Ленард Коен последва любимата си Мариане Илен в небитието само три месеца след нейната смърт. Отиде си тихо и грациозно като затихваща нота. Той знаеше, че няма смисъл да остава, че птицата е отлетяла от жицата и петолинието е вече празно. Какво е поетът без своята муза? Сякаш Мариане протегна ръката си и той бе толкова близо, че тя успя да улови неговата, за да тръгнат нататък по пътя отново млади, влюбени и заедно. Завинаги."

Красива история за две сродни души, които нищо не успява да раздели - нито времето, нито разстоянията, нито дори смъртта...
Благодаря за нежния романтичен повей - действа!

Поздрави, Дела, с друга емблематична песен на любимия Ленард Коен, "Dance Me to the End Of Love":
https://www.youtube/watch?v=Ki9xcDs9jRk

А горе в заглавието /със запазено разширение .com/ е естествено "So Long, Marianne".
Хубава вечер!

Вълнуваща история!
И мен ме разбърква всеки път.
Когато чета любовните писма, валяли в ефира 20 години, между Халил Джубран и Мей Зияде, усещането е същото. А те никога не са се виждали.
Джубран казва за тази любов, че тя пренасочва незримата същност вътре в нас от слово към безмълвие и от работа към молитва.
Любовта е всичко!

Благодаря, Дела...
И да... Любовта е всичко !

Ейй, Таня, да си жива и здрава, че добрите хора като теб са рядкост!
/PS Получи ли книгата?/

Много е трогателно.
На Коен песните и мен ме разтърсват, когато преди години случайно чух Dance me to the End of Love, тогава пък аз му дръпнах голям рев...
Има нещо много дълбоко, разтърсващо, неземно...
Поздрави и от мен, Дела!

Еми... Поет! Начинът, по който се изрязява е изключително красив и картинен. А и като певец с този бас, също беше велик.
Няма нищо по-хубаво от взаимно-вдъхновяващите се души на този свят!