Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
20.10.2010 10:21 - Писмо до Иван Методиев
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 8732 Коментари: 20 Гласове:
127

Последна промяна: 20.10.2010 12:21


 „Аз само тишината в теб докосвам - да проехти.”
                             „Време и нищо”, Иван Методиев

 

Сега, приятелю, сега ми трябваш!
Сега ми трябваш повече от всякога.
Избистряхме света, а той ни грабеше.
Очите ми си спомнят как понякога
политахме над огнените мелници.
Разказвахме си приказки-живот.
Издишали сърцата си-безделници
откривахме, че този свят хомот
на който си привързахме олтарите,
гори и няма милост, ни покой.
Сега е друго време – за повтаряне,
но теб те няма в скупчения зной,
за да протегнеш мислите си есенни
в косите ми от слънчев полумрак
и да ми кажеш „Ей, момиче-песен,
подай ръка. Прекрачвай всеки праг!”
Така ми липсва твоята единственост,
душата ти нашарена с екстаз...
Приятелю, навред владеят низости,
но дишам в твоя чуден нава-глас. 


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/25/.73594 
Иван Методиев


 



Тагове:   писмо,   Методиев,


Гласувай:
230
103



1. malchaniaotnadejda7 - Вечна памет на Иван ...
20.10.2010 11:04
Благодаря, за паметта.
цитирай
2. yotovava - Поздрав
20.10.2010 12:17
Може би Иван беше за съвсем друго време.
Валя
цитирай
3. wonder - malchaniaotnadejda7
20.10.2010 12:25
Една негова мисъл за теб:
"Ако трябват пожелания или по-скоро надежди, то е, че постепенно стилът ще догони остротата на мисълта."

И един облак:
"Не казвай на врабеца че лети!
Ще падне!"
цитирай
4. wonder - Всички Поети биват дарени или курбан на Времето си...
20.10.2010 12:26
yotovava написа:
Може би Иван беше за съвсем друго време.
Валя


... за да го променят! И успяват. :)))

Едно любимо мое негово:

"Часовникът брои нещо -
това не е времето.

Аз броя нищото -
това е времето."
цитирай
5. 777 - Много голям!
20.10.2010 12:45
"Твоите сетива са откровение,
твоите чувства са природните закони...
О, разкажи ми...

Косите ти се спускат като сенките при залез
по хълма каменист.
Разлива се нощта, тече реката,
към корена тече.
По-нежна си дори от драскотините в мъглата,
оставени за миг
от стръкчето трева.
В друг свят ми се прииска да живея.

Бедрата ти са хлъзгави като речните камъни.
Кожата ти е прохладна като върбите.
От Млечния път е по-протяжно
твоето стенание, любима..."

От мен толкоз. Тук повече

http://mail.slovo.bg/showwork.php3?AuID=329&WorkID=13136&Level=1

Това винаги ме прави да умирам. ;)
цитирай
6. inel379 - !!!
20.10.2010 12:55
Творците търсещи дълбочини няма как да напуснат духовните ни предели!
Хубав стих, мила!
Благодаря за "нещото"!
Поздрав!
цитирай
7. yotovava - Навремето и аз имах стих, посветен на него
20.10.2010 12:56
пускам го въпреки несъвършенствата му, писан е преди 25 години


Поетът

Ти няма да откъснеш детелината
и домоседец няма да си ти.
Обречен си смъртта и зимата
да бъдат вечни в твойте дни.

Ще виждаш как приятели умират
и мъртъв сам ще бъдеш ти,
в дома ти щом единствен посетител
и гост е мракът мълчалив.

Ще приучаваш птиците на полет,
безкрил след тях ще махаш със ръка.
Защото... някъде на юг е пролет,
но тук е твоята земя....

Защото... птиците сами отлитат
и търсят вечно своя юг.
Но дойде ли последната им зима,
завинаги остават тук.
цитирай
8. wonder - yotovava
20.10.2010 13:01
Когато близваше цигарата и я държеше като лула, имаше един син поглед в него... Отвъден. Веднъж си навивахме тютюн и той ми направи една цигара, като й облиза цялата повърхност почти, пъхаше си пръста във водката ми и заявяваше, че специално не си е мил ръцете от два дни, а друг път... когато се разхождахме в Докторската градина ми разказа за една своя любов, която извел тук за пръв път и шумно пръ`нал по средата на обиколката - това бил Тест, но тя хукнала... в другата посока. ;)))
Едно чудесо от "Облаци и гъзове":

"Кос под дъждеца,
кални крачета,
шапка от капка."
цитирай
9. wonder - Така е, Ин! :)))
20.10.2010 13:06
inel379 написа:
Творците търсещи дълбочини няма как да напуснат духовните ни предели!
Хубав стих, мила!
Благодаря за "нещото"!
Поздрав!



"Пеперудата се блъсна в камбаната.
Никой не чува."
цитирай
10. wonder - 777
20.10.2010 13:07
"Какъв изящен стил.
Заслушва се кълвачът.
Тояжка на слепец."
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - Благодаря за пожеланията, wonder!
20.10.2010 13:25
С Иван, вечна му памет говорехме малко и се виждахме рядко, но никога случайно и винаги имахме какво да си кажем. Поздрав за постинга с нещо мое, посветено и провокирано от него. За степента на видимото...

Врабчета пият сладолед,
а камъните остаряват.
Материята се премества във себе си.
Каква измама!
цитирай
12. wonder - Значи Знаеш... и си Приказка!:)))
20.10.2010 13:29
malchaniaotnadejda7 написа:
С Иван, вечна му памет говорехме малко и се виждахме рядко, но никога случайно и винаги имахме какво да си кажем. Поздрав за постинга с нещо мое, посветено и провокирано от него. За степента на видимото...

Врабчета пият сладолед,
а камъните остаряват.
Материята се премества във себе си.
Каква измама!


Прекрасна въздишка е това твоето...

"Внимавай щурче,
престарял е баща ми,
ще го препънеш! "
цитирай
13. tili - Е, успя да ме
20.10.2010 13:34
разплачеш и сега! Колко хора ми трябват... Да прелеем и да помълчим!
цитирай
14. wonder - Тили-Мили-Лили... едно му трябва на човека - Дух за да плаче, защото...
20.10.2010 13:55
... Сълзите са сгъстена Светлина!

"Нещата мълчат различно.
Проговорят ли,
казват едно и също."
цитирай
15. dum - От всичките му хитове, моето любимо стихотворение е "Вълче". ))
20.10.2010 17:17
ВЪЛЧЕ

Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли.
цитирай
16. nikitabg - Велик човек...Поклон пред паметта му..
20.10.2010 20:53
Бъди със мен,
аз нищо повече не искам...
Обичай ме – това е всичко за света!
Каквото изгревът посее, залезът го жъне.
Каквото търсим на земята, ще го търсим и отвъд.
Обичай ме, защото всичко е страдание
сред тази самота, наречена човечество,
сред тази тишина,
наречена вселена...
До изгрева те чаках аз, до залеза те чаках,
до новата луна...
Тишината на вселената отеква
в тишината на вика ми...
Устните ми бродят,
ноздрите ми търсят всички миризми.
Мисълта ми е самотна като ранено животно...
За миг поне,
да бях те срещнал сред пропиляните години,
походката ти плавна, като облачна луна,
смехът ти, като речните звезди между тръстиките.
Да бях разсякъл възела, да бях разплел кълбото,
да бях разплел невидимите нишки на съзвездията,
да бях се полюлял на тях едва-едва,
за миг да можех в истинския свят да се завърна!
О, бяхме ние рибата първична и морето,
в мига, когато нямаше ни риба, ни море...
И бог видяхме как се раждаше преди това
от мисълта стихийна на звездите...
Ала в началото не беше нито словото, ни бог,
нито звездите............
цитирай
17. wonder - nikitabg
20.10.2010 22:58
"Вместо да следваш плача на камбаните,
следвай смеха на децата."
Иван Методиев
цитирай
18. yotovava - Ето още един стих от него
21.10.2010 06:36
На камък и на кост

Рекичка с парцаливи брегове.
И хълм с ухо на прилеп по средата.
Сподавен вой луната призове —
и мрак по този свят,
и мрак в душата.


Ти, мрак, наречен Истинския век,
през който съм осъден сам да мина...
Захвърлен в тези сенки от родина,
кому да кажа аз,
че съм човек?

Мълчание. Космическият ад.
Вселена, тоест две върби сиротни.
И никой друг. Защо, безкраен свят,
децата ти
са толкова самотни?

На камък и на кост ще прорастем,
за капка дъжд кръвта ни ще се моли...
И повече на този свят какво ли,
освен сираци
можем да дадем?

Ти българска душа, душа-дете,
тъй доверчива, тъй несподелена...
Изгрей луна, на светло да простена.
Отдавна аз
не питам накъде.

Със нокти от реки и ветрове,
ела луна, да рием пустотата,
където на България чедата
измират
като диви зверове.
цитирай
19. wonder - yotovava
21.10.2010 10:59
КЪМ ДУШАТА
Иван Методиев

Към душата щом прибавиш лапи и мустаци,
тя самичка се превръща в опашато мъркане.
Ах, но съвършенството е с половин ухо,
бързо намерете липсващото крайче!
Невъзможно е! Защо? Защото е заето –
още вчера се превърна в кучето, което
трябва днес да го отхапе... Завържете го веднага!
Вържеш ли го, мигом се превръща на ветрец...
Завържете го тогава със верига от врабци!
За какво да го завържем? Хей за оня облак.
Но с какво да го заключим? С катинар от врана.
Сторено е, но сега пък враната избяга...
цитирай
20. vladun - !!!
01.02.2011 21:10
Благодаря, че съживи спомена!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10153794
Постинги: 2321
Коментари: 27126
Гласове: 156482
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031