Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
20.10.2010 10:21 -
Писмо до Иван Методиев
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10406 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2010 12:21
Прочетен: 10406 Коментари: 20 Гласове:
127
Последна промяна: 20.10.2010 12:21
„Аз само тишината в теб докосвам - да проехти.”
„Време и нищо”, Иван Методиев
Иван Методиев
„Време и нищо”, Иван Методиев
Сега, приятелю, сега ми трябваш!
Сега ми трябваш повече от всякога.
Избистряхме света, а той ни грабеше.
Очите ми си спомнят как понякога
политахме над огнените мелници.
Разказвахме си приказки-живот.
Издишали сърцата си-безделници
откривахме, че този свят хомот
на който си привързахме олтарите,
гори и няма милост, ни покой.
Сега е друго време – за повтаряне,
но теб те няма в скупчения зной,
за да протегнеш мислите си есенни
в косите ми от слънчев полумрак
и да ми кажеш „Ей, момиче-песен,
подай ръка. Прекрачвай всеки праг!”
Така ми липсва твоята единственост,
душата ти нашарена с екстаз...
Приятелю, навред владеят низости,
но дишам в твоя чуден нава-глас.
Иван Методиев
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря, за паметта.
цитирайМоже би Иван беше за съвсем друго време.
Валя
цитирайВаля
Една негова мисъл за теб:
"Ако трябват пожелания или по-скоро надежди, то е, че постепенно стилът ще догони остротата на мисълта."
И един облак:
"Не казвай на врабеца че лети!
Ще падне!"
цитирай"Ако трябват пожелания или по-скоро надежди, то е, че постепенно стилът ще догони остротата на мисълта."
И един облак:
"Не казвай на врабеца че лети!
Ще падне!"
yotovava написа:
Може би Иван беше за съвсем друго време.
Валя
Валя
... за да го променят! И успяват. :)))
Едно любимо мое негово:
"Часовникът брои нещо -
това не е времето.
Аз броя нищото -
това е времето."
"Твоите сетива са откровение,
твоите чувства са природните закони...
О, разкажи ми...
Косите ти се спускат като сенките при залез
по хълма каменист.
Разлива се нощта, тече реката,
към корена тече.
По-нежна си дори от драскотините в мъглата,
оставени за миг
от стръкчето трева.
В друг свят ми се прииска да живея.
Бедрата ти са хлъзгави като речните камъни.
Кожата ти е прохладна като върбите.
От Млечния път е по-протяжно
твоето стенание, любима..."
От мен толкоз. Тук повече
http://mail.slovo.bg/showwork.php3?AuID=329&WorkID=13136&Level=1
Това винаги ме прави да умирам. ;)
цитирайтвоите чувства са природните закони...
О, разкажи ми...
Косите ти се спускат като сенките при залез
по хълма каменист.
Разлива се нощта, тече реката,
към корена тече.
По-нежна си дори от драскотините в мъглата,
оставени за миг
от стръкчето трева.
В друг свят ми се прииска да живея.
Бедрата ти са хлъзгави като речните камъни.
Кожата ти е прохладна като върбите.
От Млечния път е по-протяжно
твоето стенание, любима..."
От мен толкоз. Тук повече
http://mail.slovo.bg/showwork.php3?AuID=329&WorkID=13136&Level=1
Това винаги ме прави да умирам. ;)
Творците търсещи дълбочини няма как да напуснат духовните ни предели!
Хубав стих, мила!
Благодаря за "нещото"!
Поздрав!
цитирайХубав стих, мила!
Благодаря за "нещото"!
Поздрав!
пускам го въпреки несъвършенствата му, писан е преди 25 години
Поетът
Ти няма да откъснеш детелината
и домоседец няма да си ти.
Обречен си смъртта и зимата
да бъдат вечни в твойте дни.
Ще виждаш как приятели умират
и мъртъв сам ще бъдеш ти,
в дома ти щом единствен посетител
и гост е мракът мълчалив.
Ще приучаваш птиците на полет,
безкрил след тях ще махаш със ръка.
Защото... някъде на юг е пролет,
но тук е твоята земя....
Защото... птиците сами отлитат
и търсят вечно своя юг.
Но дойде ли последната им зима,
завинаги остават тук.
цитирайПоетът
Ти няма да откъснеш детелината
и домоседец няма да си ти.
Обречен си смъртта и зимата
да бъдат вечни в твойте дни.
Ще виждаш как приятели умират
и мъртъв сам ще бъдеш ти,
в дома ти щом единствен посетител
и гост е мракът мълчалив.
Ще приучаваш птиците на полет,
безкрил след тях ще махаш със ръка.
Защото... някъде на юг е пролет,
но тук е твоята земя....
Защото... птиците сами отлитат
и търсят вечно своя юг.
Но дойде ли последната им зима,
завинаги остават тук.
Когато близваше цигарата и я държеше като лула, имаше един син поглед в него... Отвъден. Веднъж си навивахме тютюн и той ми направи една цигара, като й облиза цялата повърхност почти, пъхаше си пръста във водката ми и заявяваше, че специално не си е мил ръцете от два дни, а друг път... когато се разхождахме в Докторската градина ми разказа за една своя любов, която извел тук за пръв път и шумно пръ`нал по средата на обиколката - това бил Тест, но тя хукнала... в другата посока. ;)))
Едно чудесо от "Облаци и гъзове":
"Кос под дъждеца,
кални крачета,
шапка от капка."
цитирайЕдно чудесо от "Облаци и гъзове":
"Кос под дъждеца,
кални крачета,
шапка от капка."
inel379 написа:
Творците търсещи дълбочини няма как да напуснат духовните ни предели!
Хубав стих, мила!
Благодаря за "нещото"!
Поздрав!
Хубав стих, мила!
Благодаря за "нещото"!
Поздрав!
"Пеперудата се блъсна в камбаната.
Никой не чува."
"Какъв изящен стил.
Заслушва се кълвачът.
Тояжка на слепец."
цитирайЗаслушва се кълвачът.
Тояжка на слепец."
С Иван, вечна му памет говорехме малко и се виждахме рядко, но никога случайно и винаги имахме какво да си кажем. Поздрав за постинга с нещо мое, посветено и провокирано от него. За степента на видимото...
Врабчета пият сладолед,
а камъните остаряват.
Материята се премества във себе си.
Каква измама!
цитирайВрабчета пият сладолед,
а камъните остаряват.
Материята се премества във себе си.
Каква измама!
malchaniaotnadejda7 написа:
С Иван, вечна му памет говорехме малко и се виждахме рядко, но никога случайно и винаги имахме какво да си кажем. Поздрав за постинга с нещо мое, посветено и провокирано от него. За степента на видимото...
Врабчета пият сладолед,
а камъните остаряват.
Материята се премества във себе си.
Каква измама!
Врабчета пият сладолед,
а камъните остаряват.
Материята се премества във себе си.
Каква измама!
Прекрасна въздишка е това твоето...
"Внимавай щурче,
престарял е баща ми,
ще го препънеш! "
разплачеш и сега! Колко хора ми трябват... Да прелеем и да помълчим!
цитирай
14.
wonder -
Тили-Мили-Лили... едно му трябва на човека - Дух за да плаче, защото...
20.10.2010 13:55
20.10.2010 13:55
... Сълзите са сгъстена Светлина!
"Нещата мълчат различно.
Проговорят ли,
казват едно и също."
цитирай"Нещата мълчат различно.
Проговорят ли,
казват едно и също."
ВЪЛЧЕ
Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли.
цитирайСтрашен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли.
Бъди със мен,
аз нищо повече не искам...
Обичай ме – това е всичко за света!
Каквото изгревът посее, залезът го жъне.
Каквото търсим на земята, ще го търсим и отвъд.
Обичай ме, защото всичко е страдание
сред тази самота, наречена човечество,
сред тази тишина,
наречена вселена...
До изгрева те чаках аз, до залеза те чаках,
до новата луна...
Тишината на вселената отеква
в тишината на вика ми...
Устните ми бродят,
ноздрите ми търсят всички миризми.
Мисълта ми е самотна като ранено животно...
За миг поне,
да бях те срещнал сред пропиляните години,
походката ти плавна, като облачна луна,
смехът ти, като речните звезди между тръстиките.
Да бях разсякъл възела, да бях разплел кълбото,
да бях разплел невидимите нишки на съзвездията,
да бях се полюлял на тях едва-едва,
за миг да можех в истинския свят да се завърна!
О, бяхме ние рибата първична и морето,
в мига, когато нямаше ни риба, ни море...
И бог видяхме как се раждаше преди това
от мисълта стихийна на звездите...
Ала в началото не беше нито словото, ни бог,
нито звездите............
цитирайаз нищо повече не искам...
Обичай ме – това е всичко за света!
Каквото изгревът посее, залезът го жъне.
Каквото търсим на земята, ще го търсим и отвъд.
Обичай ме, защото всичко е страдание
сред тази самота, наречена човечество,
сред тази тишина,
наречена вселена...
До изгрева те чаках аз, до залеза те чаках,
до новата луна...
Тишината на вселената отеква
в тишината на вика ми...
Устните ми бродят,
ноздрите ми търсят всички миризми.
Мисълта ми е самотна като ранено животно...
За миг поне,
да бях те срещнал сред пропиляните години,
походката ти плавна, като облачна луна,
смехът ти, като речните звезди между тръстиките.
Да бях разсякъл възела, да бях разплел кълбото,
да бях разплел невидимите нишки на съзвездията,
да бях се полюлял на тях едва-едва,
за миг да можех в истинския свят да се завърна!
О, бяхме ние рибата първична и морето,
в мига, когато нямаше ни риба, ни море...
И бог видяхме как се раждаше преди това
от мисълта стихийна на звездите...
Ала в началото не беше нито словото, ни бог,
нито звездите............
"Вместо да следваш плача на камбаните,
следвай смеха на децата."
Иван Методиев
цитирайследвай смеха на децата."
Иван Методиев
На камък и на кост
Рекичка с парцаливи брегове.
И хълм с ухо на прилеп по средата.
Сподавен вой луната призове —
и мрак по този свят,
и мрак в душата.
Ти, мрак, наречен Истинския век,
през който съм осъден сам да мина...
Захвърлен в тези сенки от родина,
кому да кажа аз,
че съм човек?
Мълчание. Космическият ад.
Вселена, тоест две върби сиротни.
И никой друг. Защо, безкраен свят,
децата ти
са толкова самотни?
На камък и на кост ще прорастем,
за капка дъжд кръвта ни ще се моли...
И повече на този свят какво ли,
освен сираци
можем да дадем?
Ти българска душа, душа-дете,
тъй доверчива, тъй несподелена...
Изгрей луна, на светло да простена.
Отдавна аз
не питам накъде.
Със нокти от реки и ветрове,
ела луна, да рием пустотата,
където на България чедата
измират
като диви зверове.
цитирайРекичка с парцаливи брегове.
И хълм с ухо на прилеп по средата.
Сподавен вой луната призове —
и мрак по този свят,
и мрак в душата.
Ти, мрак, наречен Истинския век,
през който съм осъден сам да мина...
Захвърлен в тези сенки от родина,
кому да кажа аз,
че съм човек?
Мълчание. Космическият ад.
Вселена, тоест две върби сиротни.
И никой друг. Защо, безкраен свят,
децата ти
са толкова самотни?
На камък и на кост ще прорастем,
за капка дъжд кръвта ни ще се моли...
И повече на този свят какво ли,
освен сираци
можем да дадем?
Ти българска душа, душа-дете,
тъй доверчива, тъй несподелена...
Изгрей луна, на светло да простена.
Отдавна аз
не питам накъде.
Със нокти от реки и ветрове,
ела луна, да рием пустотата,
където на България чедата
измират
като диви зверове.
КЪМ ДУШАТА
Иван Методиев
Към душата щом прибавиш лапи и мустаци,
тя самичка се превръща в опашато мъркане.
Ах, но съвършенството е с половин ухо,
бързо намерете липсващото крайче!
Невъзможно е! Защо? Защото е заето –
още вчера се превърна в кучето, което
трябва днес да го отхапе... Завържете го веднага!
Вържеш ли го, мигом се превръща на ветрец...
Завържете го тогава със верига от врабци!
За какво да го завържем? Хей за оня облак.
Но с какво да го заключим? С катинар от врана.
Сторено е, но сега пък враната избяга...
цитирайИван Методиев
Към душата щом прибавиш лапи и мустаци,
тя самичка се превръща в опашато мъркане.
Ах, но съвършенството е с половин ухо,
бързо намерете липсващото крайче!
Невъзможно е! Защо? Защото е заето –
още вчера се превърна в кучето, което
трябва днес да го отхапе... Завържете го веднага!
Вържеш ли го, мигом се превръща на ветрец...
Завържете го тогава със верига от врабци!
За какво да го завържем? Хей за оня облак.
Но с какво да го заключим? С катинар от врана.
Сторено е, но сега пък враната избяга...
Благодаря, че съживи спомена!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница