Отдавна чакам своето причастие.
Но не отвън, отвътре го дочаках.
Разплиска се кръвта ми в кратко щастие,
а после хукна кипнала по някого.
Разбудихме заспалите пространства.
Отстреляхме на времето покоя.
Осмислихме космичните си странства.
И се смирихме, слънчеви от зноя. 

Сега сме тихи в изворните клади
и ромоли отвътре чаканата сила.
Обвиват ни мъгли в прегръдки хладни.
И причудливо ни целуват с милост.
Когато листопадно се въздигнем
и мечешкото слънце ни затули,
ще знаем, че един щурец ни стига,
за да сме сън в духовното избрулен.

Валя

:)))

В духовното избрулени - причастие отвътре, осмислихме и се смирихме ...

....препрочитайки умишлено два пъти текста, сричката "бру" и цялото причастие ми прозвуча много директно, грубо, силно....това ли гонехте като внушение или това предлага езика ни?
Сещам се в този смисъл за поетичната немска дума "холундаа", Holunder, съпоставена до сухата бълтарска "бъз".
Колко е хубаво, че Ви има в блога. Поздрави.

в щурчовата тишина! Прекрасен стих!

... или смирена дързост! ;)))

Сърдечно благодаря! :)))

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/10/fiuriu-viatyryt-koito-preminava.433038

"Отдавна чакам своето причастие.
Но не отвън, отвътре го дочаках.
Разплиска се кръвта ми в кратко щастие,
а после хукна кипнала по някого."

http://www.youtube.com/watch?v=P7IAFqEIJvs

и аз ти се удивлявам!
Но мълчешком.

Един щурец ми стига! Я колко... много е за мен песента му!

Музиката, която чувам отвътре сега е тази:

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/21/mysterium-coniunctionis.419601

И твоето стихотворение в пълен синхрон...
Поздрав:)

Ето ти още една приказна цигулка:

http://www.youtube.com/watch?v=UcXXpssBFVM&feature=&p=60D3C459DC8798ED&index=0&playnext=1

Поздрави и от мен!

"Ала сега, докато в разума е още светло,
прибирам стълбата, с която стигах до небето."

Делаааааааа!!!!!!!!!!! Ти съзнаваш ли силата на тази си творба!!!! До конвулсии ми настръхна кожата още с първите два реда!!! Съпровода дава допълнителен тласък.

"Но не отвън, отвътре го дочаках." - трябваше ми време да се окопитя за да продължа със следващия ред!!!!Но преди това поне десет пъти прочетох първите два.

Ааааа, това го споделям веднага във фейса, да му се радват хората. Пиши бързо, ако си против, защото ме познаваш, че докато съм го помислила и съм го и сторила :)))

свкнала на тези нотки пре теб! Но е хубаво и остинско. Човешко е!

Божествено.

http://www.youtube.com/watch?v=S6vT_G7fUmk&feature=player_embedded

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/24/samota.63648

На теб някой може ли да ти откаже нещо, а? а? а? Хвърляй го гдето ти падне!;)))

Хубав ден!

... валящи в тишина. :)))
Приятности...

Bravo, 4udesnice!!! Priemam go li4no. Prepro4itam

Заедно с вълшебната цигулка под него!

Момиче-песен,
Това вдъхновение идва от Безкрая.Поетесата Искра Докова,чиито стихотворения бих желал да упознаеш бе написала: "От Отвъдното някой диктува ни римите!"
Сега ги диктува на Теб.
Колкото и да е велик един талант,той продължава да се развива,защото в изкуството винаги има още.Давам за пример последните произведения на Моцарт.Пожелавам Ти така да стане и с Теб.
Коста Вътков

" Разплиска се кръвта ми в кратко щастие,
а после хукна кипнала по някого. "