Когато душата проглежда зад здрача
и вижда безмислено как се живеем,
тогава очите започват да плачат
и извори в мене дълбаят и сеят. 

От тези дълбоки води ме проглеждат
на всичките истини Божии, очите.
И там, сякаш цяло съдбовно премеждие,
бележат ме кръстно и в мене връхлитат. 

Сълзите са спомен за стара надежда,
за вечна любов и възкръснала вяра.
В сълзите с очите си бавно проглеждаме
за смисъла важен в живота олтарен.