Ти, който ме държиш в ръцете си, знай, че аз съм Слово /и бях Първото/, съществуващо като гола енергия облечена в букви, омастилени върху хартия и заключени между две корици от бившия свят на Автора, но съм и печатно произведение с литературно сърце и научна мисъл.

Появила съм се като кодекс в началото на Средновековието и с мен са си устройвали ауто да фе по времето на Инквизицията.

Аз съм нещо, което те е надживявало дълго, Човеко.

Но е дошло времето да ми видиш сметката. Историята на моята кончина е много очарователна – нагоре е твърде трансцедентно, надолу твърде иманентно. Духът ми е толкова мощен, че когато ме прочетете у вас не остава нещо недокоснато. Бъдещата разлика ще е в тишината.

Моите родители – папиросовият свитък и глинената плочка, ми завещаха бъдещето, а скоро и то ще е минало, защото аз Читателю мой, ще се превърна скоро в антика. Ще имам нумизматична стойност само за ценители и ще се произвеждам по поръчка.

Моите клонинги ще са направили он-лайн революцията и в света ти, Читателю, ще са нахлули Е-книгите и 3D-форматите, а после и книгите-холограми, както и тези с живи илюстрации /вж. Хари Потър/. И ще са съумяли с малко място да преобразуват библиотеките, в книжарници, книжарниците в печатници, а печатниците в носталгия по Гутенберг и Чуйе Йун Айи и ренесансова Европа.

Пустата ми романтика ще се носи из ефира компресирана до някой вариант на Хъфман кодиране или пакетирани пиксели, ще ме квантуват и разделят на подизображения, ще ме консумира всеки индивидуален потребител с некомерсиална цел и ще ми видите историографията от античността до днес в няколко секунди само.

Ще съм бръснещ полет, наподобяващ онези безцветни зелени идеи, които спят яростно. От мен може да остане далечен спомен за нещо в триизмерната холограма на твоя мозък, Читателю, а може и само споменът да ти навява, че съм  картон и хартия пълни с идеи, чувства, абстрактни форми на нечиe възприятие дошло да даде на света глътка от себе си?

Може да не стана по мистична или хуманитарна, но със сигурност ще съм кратка версия на нечия лична визия.

Какви ли ще са очите на Виждащия, щом всички важни неща са скрити зад очите? /според „Малкият принц”/

Тези носители, на които ще ме четете не са кой знае колко надеждни, но пък и дигиталните библиотеки на бъдещето ще ви предоставят копия, а не оригинала.

Ти, който четеш моята изповед трябва да знаеш, че това предстояще е сбъдване на човешката мечта за разнообразие и в тази връзка моята смърт е напълно оправдана.

Дигиталните книги ще са на низходящи цени и с възходящо предлагане на тезгяха на мрежата с пълен достъп до всички. Освен ако метеор не срине сателитите, гравитирайки през ума на някоя магнитна буря или не се докараме до каменната ера на свещи, което пък ме кара да се усмихна на Илай.

Това исках да ти разкажа, Читателю, преди да изчезна като последен оригинал.

Ценители, очаквам ви, където и да сте. Във вас ми е вярата. А аз започвам да изчезвам от моноприродата до индустриалната онтология и от интернет до библиотеките на сърцето... докато се срещна отново с баща ми папируса и майка ми – глинената плочка. Адио!

Това бе просвещение под формата на романтичен бунт, а аз монологодиалогизирах спонтанно.

 

Книгата

Чудо!вищно е, че зад тънката ти прозирна ирония се крие самата истина. А времето е нет-убиец на идеалите ни.

Не бих се съгласила и с двете ти твърдения! ;)))
Истината винаги е по-приемлива от илюзията за нея и никога не е чудовищна ако можеш да я понесеш.
А голямата искреност е най-важното завръщане от бъдещето.
И "винаги вече" си е Аз-катерачът! ;)))

Поздравления,за прочита на Вечността!!!:)))))))

И още един чудесник от блога. :)))
Да не говорим, че вече си виждам онзи стих, който има вертикала посока в мен като мултимедия със съмнително качество и съм зверски предубедена! ;)))))))
Ще се усъвършенстват виртуалните библиотеки /все някога/ знам. Нали съм Оптимист /а не обикновен човек, както викаше онзи ром ;)))/

няма да бъде просто поредица от битове, обичам си старите книги и ги пазя , но колкото и да ги препрочитам ще има нещо което ще се питам защо не съм прочел. Думи, мисли и всичко това което минава през главата ми при всеки прочит и никога не е точно това което е било предния път ...
Книгата пази спомени , но тя ги пази дори когато не я покриват кориците , тя пази мислите на своя автор и спомена от времето когато си я чел. Остава дори когато не можеш да я докоснеш с ръка защото хубавата книга остава в спомените и там тя е уникална ...

Затова винаги ще има Ценители!
И Творци, които да люботворят.
Заради Живецът, Разковничето и Чувствопознанието, което споделяме, знаейки, че Всичко е свързано с всичко.

БЪДЕЩЕТО: електронни магазини за цифрови книги, които да работят на два противоположни принципа. /кои ли? това е бизнес-тайна с липсващото звено комерсиалност/

Изумрудената ти същност в опознаването на Хармонията на Безкрая...!!!:)))))))

Впечатляващ книжен монолог!! С взаимно изключващи се папирусна тъга и Е-оптимизъм! :)))

На Хармонията.
Или на онези "холистични парадигми с духовни принципи и Астрокосмичен Синтез, включващ Материя, Енергия, Време, Пространство и Живот в едно Единство."

А съдбата книжовна си е Божа работа. И без това за създаването на Интернет няма доказана хипотеза. ;)))

Пазителке на изумрудения храм...!!!:))))))

Сега остава да намесиш и изумрудените скрижали! ;)))

Нали знаеш, че донейде имам Юнгиански разбирания, а и вярвам в правотата на чудната истина "Немо дат кве нон хабет." /"Не можеш да дадеш това, което нямаш."/

Обаче Книгата си е книга! Дори да еволюира в 3D и Е /което е неотменим и нормален процес/ тя винаги ще има някой, който да я вземе внимателно в ръце и да погали с поглед междуредията й. :)))

до изчерпване на енергийните ресурси. Какво, ако имаме технологии, но не ни стигат енергийните запаси?...Книжке от хартия, ти няма да изчезнеш, но само ако те опазим, защото и дърветата са ни скъпи...

ka4ak написа:
Изумрудената ти същност в опознаването на Хармонията на Безкрая...!!!:)))))))

в изумрудения храм,няма липси...!!!:)))))))

Харесах, но и винаги ще харесвам повече книгата от интернета. Все по-малко време му отделям на интернета, а книгите в библиотеката ми растат като бройка, нищо, че съм далеч от българския книжен пазар. Който иска, намира! :)

... има алтернативни източници колкото щеш!
Изсичането на гори не е по повод книгите. Де да беше така! Каква огромна интелектуална мощ би имал светът! ;)))

... ние си говорим с присъщите противоречия само, заради митичния ред, гимнастиката по всичкология, научния просперитет и ефекта на пеперудата в онзи научния смисъл /извън филмираната неадекватност/! ;)))

Изчитането на завидно количество книги често бие на шах всеки комп. ;)))

,,индустриалната онтология'' е на път окончателно да ни деонтоллогизира. И аз се чудя защо Хайдегер така здраво е взел на мушка вездесъщата Техника и тревожно ли, тревожно бие камбаната! Хак му е, като иска толкова да ,,излиза'' ,,в света'', а не си стои като учителя си Хусерл в ,,лабораторията''/ на същностите/! Все пак съм оптимист, сещайки се за оня китайски мъдрец, който счупил пред ученика си чашата с чай, а после попил с кърпичка ароматната течност!
Великолепно тъжно-романтично есе си написала, Прекраснице!

То е защото Хусерл се е лепнал вездесъщо за Cogito-то на Декарт. Мен в този блог ме доведе един истински привърженик на Хайдегер - Комфи. ;)))
А камбаната си е за биене! И докато разпръсва малкото си ноти, има надежда.
Ако Ясперс знаеше, че битието ни ще завърши без книгите, ехх!
Или ако в Херменевтическия кръг на Хайдегер, където човек разбира само това, което вече знае, чува само това, което разчита в чутото... влезе неправилния човек пишещ Е-книга, поради душевен дискомфорт или ползвайки нета като кошче за душевни отпадъци? Егати... егати... егати... ;)))

Неслучайно са измислили книгите. Не мога да си представя света без тях. Ако трябваше да си избирам име, когато порасна (както е бил опри едно индианско племе), сигурно щях да се нарека Книжанка.

Книгите все ще се четат! По един или друг начин, в един или друг формат. :)))

Все ще се четат... у дома има доста книги. Няколко от тях имам и в електронен вариант, за всеки случай. И все пак - поне лично за мене - усещането от материалния носител е неповторимо.
Заповядал някога един шумерски цар: "Да се укрепи подът на библиотеката!" Защото се огъвал под тежестта на глинените плочки.
Щом има земя и глина - няма страшно.

Сещам се за "Розата" на Умберто Еко. Книгата също не е вечна. И нея я грози опасност от пожар и други механични повреди.