Художник: Красимир Ризов

http://sunn.blog.bg/izkustvo/2010/07/30/syrceto.584392

Ти дойде закъснял, отвъд моята зримост.

А небето столетно, се срони мънистено.

Бях невинна и чиста, от теб неранима

до мига, в който мойта любов те осмисли.

 

Разтрептяха се бурите спящи сатурново.

И от огъня тръгнаха буйни пътеките,

по които на стъпките срещата втурна се

и помете ти мислите, с вой неотекнали.

 

Аз си тръгнах от теб и преди да заключа

на реките си портите, спомних си истина,

от която до края през мен ще се случва

на сърцето ти пулса, на душата ти ритъма.

 

Тази истина днес ще целуне небето

и над теб ще прошепне с огалващи песни,

че обичал безкрайно, си част сърцето.

А сърцето е храм в Любовта ни Божествена.

Храм е!)

как докосва само !
Благодаря!

Хубава вечер!

Среднощен поздрав!

... сънуват вятъра. :)))

И не е за всеки!

Успех Чудо, само ти не си за три дни!

Сърцето е храм, влезнеш ли - оставам там... Прекрасно е!

Храм е... От най-съкровените! :)))

http://vbox7.com/play:98fc79a5

"Ти дойде закъснял, отвъд моята зримост.
А небето столетно, се срони мънистено.
Бях невинна и чиста, от теб неранима
до мига, в който мойта любов те осмисли."

Твоята "отвъдна зримост" мънистено къпе душите ни с амброзия. ))
Обичам те, Дел!

... дишай! :)))

Това ми напомни нещо, свързано с теб. Да видим дали ще си спомниш. ;))

"Той беше готов да подобри тоз скучен свят,
със цялата магия на поезията и на любовта.
За двете имаше голяма дарба и я пилееше така.
И като бог се раздаваше на любопитната тълпа."

Рочестър!

Поздрави на тандема!:)))

Благодарности... :)))

i 6epna vi naum...!!
Pregrudki!