2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Сполетя ме... Сполетя ме в ненадейната нощ от послания, които душата ми пиеше жадна, без да мисли какво е отвъд бялото мълчание на мрака. Беше от онази жажда, която превръща човека в пустиня... поглъщайки го. Няма ги думите да разкажат...
Сполетя ме в ненадейния ден, когато отварях очи да прогледна. А бях още по-сляпа... Сега, каза ти, заслепявам и думите... Как да докосвам душата ти, без да разпвам своята?
Но съм щастлива! Неизказано щастлива от другостите, с които ме дари.
Често достигаме до опасните върхове на разума само, за да проявим цялата си неразумност, скачайки в бездната на чувствата. И тогава идва Смирението – когато падаме нагоре, без да знаем, че всъщност летим надолу към дълбините си. Дръзко мълчание в непокорно смирение...
Виждах само цветя... Събрани с любов много цветя - в букет. От букета правех венец, от венеца - корона за някоя боса принцеса, решила да ме причака на прага на утрото, за да ми каже, че нощта го е носила в утробата си. Сякаш незнам... нали бях будна цялата нощ. Познах се..в далечината. Видях се – разпилян звън... И се отминах.
Боса бе душата ми - сякаш малка принцеса. И пак ненадейно, ти защо споменаваше Малкия принц?
Орисана в безмълвие да чакам, се докоснах до теб и те познах. Толкова сребърни мигове китарно разбиха света и остана ми само разпиляния звън... толкова чуден, неземен и твой!
Капки тъжна синева заваляха в очите ми... и те видях. Сърцето ми беше шепа, стиснала в себе си нещо неочаквано, несъзнателно и необятно. Не пускаше, въпреки болката. Не исках...да го осъзнавам. Не искам да те осъзнавам. Не искам... Няма път, няма даже пътека... Но... не искам да те няма!
Край мен приседна една дълбока тишина. И тогава се видях там – в Люлката на Мълниите. Планината кънтеше от виковете ми, но гръмотевично святкаха мълнии по скалите на моя свят и не можех да се чуя, да се споделя с теб... не можех.
Като грях светкавици кръстосват душата - опитват се да разрушат мен, но само ме разпиляха в... звън – залутан, намерил те, приказен звън...
Може би съм ти пратена, за да се познаеш – защото аз те познах, да се запомниш – защото аз ще те помня, да се обикнеш и да откриеш, че си принадлежиш. Всеки човек по един особен начин си е самодостатъчен. Като в същото време може да бъде цяла тълпа, обградила душата му. Все един и същи човек. Твърде малко знаем за себе си, но твърде много се чувствопознаваме. И си мисля, и ти казвам, че всичката мъдрост на света не ще се съизмери с това Несъзнато, което слива Божественото присъствие в душите ни.
Какво си ти? Защо ми се случваш? Защо точно сега? Защо чак сега?
А красиво-пепелния сумрак пак се стеле, някаква стара поличба раздира тъмното и аз въпреки сълзите виждам Малкият принц, който казва:”Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен!”
И нека съм разпилян звън..., въпреки страшната роса в очите ми...
10.04.2007 10:01
Много ми допадна написаното - вля се в мен....
Благодаря ти!!!*
:)
11.04.2007 13:10
Мира
12.04.2007 00:39
Има едно цветенце, което чрез разпукване разпръсква семенца. Все някое пониква. Ти, Дела, чрез творбите си също разпръскваш семенца. И колко благодатни са душите, където те покълват!
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница