Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
10.04.2007 00:48 - РАЗПИЛЯН ЗВЪН
Автор: wonder Категория: Хоби   
Прочетен: 3137 Коментари: 13 Гласове:
6



       Сполетя ме... Сполетя ме в ненадейната нощ от послания, които душата ми пиеше жадна, без да мисли какво е отвъд бялото мълчание на мрака. Беше от онази жажда, която превръща човека в пустиня... поглъщайки го. Няма ги думите да разкажат...

       Сполетя ме в ненадейния ден, когато отварях очи да прогледна. А бях още по-сляпа... Сега, каза ти, заслепявам и думите... Как да докосвам душата ти, без да разпвам своята?

       Но съм щастлива! Неизказано щастлива от другостите, с които ме дари.

       Често достигаме до опасните върхове на разума само, за да проявим цялата си неразумност, скачайки в бездната на чувствата. И тогава идва Смирението – когато падаме нагоре, без да знаем, че всъщност летим надолу към дълбините си. Дръзко мълчание в непокорно смирение...

       Виждах само цветя... Събрани с любов много цветя - в букет. От букета правех венец, от венеца - корона за някоя боса принцеса, решила да ме причака на прага на утрото, за да ми каже, че нощта го е носила в утробата си. Сякаш незнам... нали бях будна цялата нощ. Познах се..в далечината. Видях се – разпилян звън... И се отминах.

       Боса бе душата ми - сякаш малка принцеса.  И пак ненадейно, ти защо споменаваше Малкия принц?

        Орисана в безмълвие да чакам, се докоснах до теб и те познах. Толкова сребърни мигове китарно разбиха света и остана ми само разпиляния звън... толкова чуден, неземен и твой!

       Капки тъжна синева заваляха в очите ми... и те видях. Сърцето ми беше шепа, стиснала в себе си нещо неочаквано, несъзнателно и необятно. Не пускаше, въпреки болката. Не исках...да го осъзнавам. Не искам да те осъзнавам. Не искам... Няма път, няма даже пътека... Но... не искам да те няма!

       Край мен приседна една дълбока тишина. И тогава се видях там – в Люлката на Мълниите. Планината кънтеше от виковете ми, но гръмотевично святкаха мълнии по скалите на моя свят и не можех да се чуя, да се споделя с теб... не можех.    

       Като грях светкавици кръстосват душата - опитват се да разрушат мен, но само ме разпиляха в... звън – залутан, намерил те, приказен звън...

       Може би съм ти пратена, за да се познаеш – защото аз те познах, да се запомниш – защото аз ще те помня, да се обикнеш и да откриеш, че си принадлежиш. Всеки човек по един особен начин си е самодостатъчен.  Като в същото време може да бъде цяла тълпа, обградила душата му. Все един и същи човек. Твърде малко знаем за себе си, но твърде много се чувствопознаваме. И си мисля, и ти казвам, че всичката мъдрост на света не ще се съизмери с това Несъзнато, което слива Божественото присъствие в душите ни.

       Какво си ти? Защо ми се случваш? Защо точно сега? Защо чак сега?

       А красиво-пепелния сумрак пак се стеле, някаква стара поличба раздира тъмното и аз въпреки сълзите виждам Малкият принц, който казва:”Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен!”

       И нека съм разпилян звън..., въпреки страшната роса в очите ми...

  




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много добро!
10.04.2007 10:01
Браво! Да продължаваш да пишеш все така.
цитирай
2. comfy - Поезия....
10.04.2007 10:04
Чудо си, Чуденце....

Много ми допадна написаното - вля се в мен....

Благодаря ти!!!*
цитирай
3. wonder - Благодаря! :)))
10.04.2007 10:05
То си е... овладяната лудост отвътре. Няма как да я спреш. Не на всеки искаш да я покажеш, но тя се измъква, защото... като всички неща си има Път.
цитирай
4. wonder - Ех, comfy, вляло се е, защото си...
10.04.2007 10:10
... река! :))) И си го приел като капката, която прави водата.
цитирай
5. amrak - ...
11.04.2007 00:43
хъх, оставам без думи.. този същият звън
цитирай
6. wonder - Дишай! :)))
11.04.2007 00:46
Даам... разпиляния звън... Онзи Все Същият!
цитирай
7. amrak - Ом (:
11.04.2007 00:59
Онзи Все Същият.. чудствопознава, като че ли..
:)
цитирай
8. wonder - amrak :)))
11.04.2007 01:06
Откъснатото от разпиляването звънтящо все води до "Последната сълза".
цитирай
9. анонимен - Разпиля ме и мен :-))
11.04.2007 13:10
Направо ме разплака, Чудо. Да си жива и здрава и да имаш дългогодишен заряд и перо!
Мира
цитирай
10. wonder - Благодаря за благосърдечието ти, Мира!
11.04.2007 17:02
Ако вдъхновението продължава да ме спохожда перманентно, защо не? Ще размахвам перо като луд диригент, само защото Оркестърът трябва да свири до съвършенство...да речем... Кройцеровата соната на любимия ми Бетовен.
цитирай
11. анонимен - Моите адмирации!
12.04.2007 00:39
Лейди, ти си магьосница! Прегръщам душата ти. Целувам ръката ти. И как ми се иска да надникна в очите на такава жена??
цитирай
12. wonder - Сър, трогвате ме!
12.04.2007 01:13
Душата, ръката, очите... Ами Смирението? ;)))
цитирай
13. planinitenabulgaria - Ръазпилян звън?
19.02.2013 23:25
Не!
Има едно цветенце, което чрез разпукване разпръсква семенца. Все някое пониква. Ти, Дела, чрез творбите си също разпръскваш семенца. И колко благодатни са душите, където те покълват!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15162435
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194008
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031