По тънкия улей на времето
когато следите не дишат,
когато сме в миг от безвремие
когато сме прах на въздишка,
ще галят лицата ни спомени,
листа ще избухват отново
и някакво чувство поломено,
ще трепва с крила от олово.
Олекващи с мигли от изгреви,
понасящи огнени вихри -
такива ще бъдем измислени.
И с неми възторзи ще стихнем.
Тогава ще спомним, че имаме
онази безкрайната святост,
с която си стоплихме зимите.
И бяхме с любов пребогати.
Сега те прегръщам с горещото
копнежното, синьото... чувство.
И зная, че приказни грешници
в сърцата ни ваят изкуство.

Прекрасен ден и
Весела и Щастлива Нова 2010 година ти желая!

Благодаря ти! Чудни празници и вълшебства за теб и хората, които обичаш! :)))

Най-метафоричният автор, когото съм чела. Изкусна ваятелка на красива, нежна, въздействаща, страстно-любовна поезия.

Извор е, дар и ветрове... :)))

Sinio nebe...
A kogato nebeto e sinio...lunata spi vliubeno..togava sarzata si 6epnat...sigurno za sini 4uvstva...:)))

Притихвам пред възторзите, за да ме стопли една безсрайна святост, пребогата на любов!

О, нежно синъо чувство!
Достойно за обект си на изкуство!

Благодаря ти!:)