На феи приумици.
Клоуни тъжни.
Мистични безумици.
Полети длъжни
да носят безкрая,
на вятър в душата.
Да молят, да смайват,
да пишат съдбата.

Пророци на щастия.
Дълга сполука.
Отхвърлени маски.
Душевна пролука
на огънят, плиснал
от пламъци чудо.
И моите истини
любещи лудо.

Бедняци, гадатели,
Тънки профани.
Корящи предатели.
Мили капани.
По пътя ни – земния,
кал или книжки.
Обичам. Създавам.
И често въздишвам.

Създаденото с обич носи обич.
Весели празници!

"По пътя ни – земния,
кал или книжки"

... винаги ми спомня една Любов с усмивка. :)))

http://www.youtube.com/watch?v=fLgDf3ucYC0&feature=PlayList&p=F75E0A7098BFCAC5&index=0&playnext=1

Така си е! Мерсажжж! ;)))

Алоха!

Обичам. Създавам.
Това си е истинско щастие! А въздишката? Усещам я като сладостна и удовлетворяваща!

Поезията е в кръвта ти!
Аз само пъшкам!;):)))

... един от най-ценните човешки таланти! :)))

И в кръвта ми цъфтят макове в червено-поетични въздишки. ;)))

Намирам духовна пролука за огъня чудо
на моята истина - да обичам лудо!
Загърбвам предатели, прескачам капани,
с вълшебство лекувам отворени рани!
Плахо поглеждам в душата - икона...
Тихо прощавам с въздишка за сбогом...

Бяла вездишка...за бяла прошка...и бяла надежда...:)