Старинна от тайни,
с ветрища омайни,
скала на морето мълви:
Защо си далечно
през моята вечност,
а нежно с целувка рушиш?

Морето обгръща
с усмивка насъщна
снагата й. Плисва с вълни.
Прегръдката тайна
с целувка сияйна
в недрата скалата руши.

С изминало време
морето в мен дреме
на дракон с кипящия зной.
Скалата отдавна
на пясъци славно
разпадна снагата си с вой.

с целувка сияйна
в недрата скалата руши.
Б.

Поздрави!

Много ми хареса, но ме и натъжи!

Чувствам се непрестанно в танцуваща прегръдка с него. В приливите на кръвта ми е. В негата на очите. В усмивката и трапчинките, в буклите и вятърностите... Море = Любов

"Цялото човечество може да се струпа върху един остров в Тихия океан. Естествено възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място." Екзюпери, "Малкият принц".

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/07/04/chudnostite-na-malkiiat-princ.86959

Морето обгръща с усмивка насъщна...
Нашепва любовни послания...
Чудни послания!
Да отворим сетивата си за тях!

Морето е живо същество! :)))