Хайде, време е – падат звезди.

Горска нощ светла песен запява.

И върви ли, върви до зори

нестинарка по звездна жарава.

Безпределно пространство мълчи,

а пулсира пак моята песен.

Отключи! Всичко в мен отключи

и хвърли този ключ! Медна есен

прерисува в цвят всяка мечта.

И посипа в косите ми песен.

И върви ли, върви през нощта

нестинарка по свода небесен.


/от Антологията "Тихи вълшебства"/

Любов и успехи.

...а в среднощните тихи дъбрави,
златни нишки луната преде
и захласнати в приказки стари
птици кротки сънуват небе

с леки стъпки по свода небесен,
пухкав облак замрежва звезди
и под звуци на вятърна песен,
летен дъжд по жарава ръми.
нестинарката в бяла премена,
с уморени от танца нозе
ще заключат във друга вселана,
която Безкрай се зове.

Мерси, Мия! :)))
Любовта е огромна част от дишането ми.

От лъчите на златни къдели
лунен лъч ти рисува копнеж,
а на славея лунните трели
те прегръщат в дъждовен цъфтеж.

Маг и самодива

По звук на невидяна чучулига,
по път настигнат от провлачен звън,
камбанно те изпявам и настигам,
отключила небетата навън.

В горите ти въргалям се щастлива,
отпила ручей, звъннала в клонак.
Една неземно-твоя самодива
с един безценно-мой невиждан маг.