Решавам да опустоша вилата като рязко я предекорирам и сменя белия винтидж с бежовия джапанди стил.
Като начало си купувам една японска пелерина и хуквам с нея на Избори за местна власт. Вея си с ветрило в задушния коридор на френската гимназия докато ми дойде реда. На 3-тата минута хвърлям пелерината на близкия стол, свалям сакото и оставам по копринена риза – от ония с небрежния шик, носещи прохлада. В този момент ми идва реда. Влизам, гласувам, излизам, поглеждам към стола – пелерината я няма. Стрелвам поглед към коридора и виждам как една девойка тичешком отмъква елегантната ми дреха:
- Стой! – викам аз. – И се върни. Ще ти я подаря официално.
Девойката забива крак, завърта се на пета и вика:
- Да бе… Ти луда ли си? Това струва поне 500 кинта.
В този момент забелязвам, че е отмъкнала и сакото. А то е по-скъпо от пелерината и е част от костюма, с който съм.
- Връщай се веднага! – авторитарна съм този път.
Има ефект. Девойката бавно се затътря към мен. Коридора е застинал в мълчание и поне 30 човека умират от любопитство какво ще стане.
Ускорявам ситуацията като правя няколко крачки и грабвам от ръцете `и сакото и пелерината. Поглеждам я в очите и питам:
- Заслужаваш ли? – тя вика:
- Да!
- И двете ли? – а тя:
- Само пелерината.
- Заповядай! Със здраве да я носиш! – сгъвам нежно и небрежно дрехата. И я подавам с усмивка.
- Благодаря! – удря токове девойката и я мята на гърба си. Отива `и.
- Ако искаш костюма, ела с мен. - Тръгваме за съжаление на тълпата, която вече острастено спори кой крив, кой прав.
Мятаме се на колата и право на вилата.
Докато се преобличам и слагам в голям плик костюма, тя ме чака в хола. Мъжа ми `и прави кафе. След 5 мин. влизам и що да видя, тя е грабнала зелена хартия и сгъва японски чадър.
- Еха! – Ахвам от възхита. А тя се смее с глас:
- Имаш късмет – завърших дизайн в Париж и специализирам точно Джапанди стил. Ела да ти се реваширам за дрехите. И ме помъква към кашоните с декорация.
Усещам как крадлата ще ми стане приятелка.
Но ако спре да краде.

 

Джапанди стил е плетеница от японски и скандинавски изчистен стил с естествени декорации от дърво. Джапанди се основава на функционалността и на използването на устойчиви материали, възможно най-екологични. По принцип това е начин да внесеш природата в къщата.

Ще видим... Ако се случи нещо интересно, ще споделя. ;)))

Още свиквам с минимализма. Хехе!
Аз съм по разточително-разкошно-аристокатичния стил.
Сега експериментирам с вписване в природата и май ми харесва! :)))

1. Не е "роля", а характер. Когато някой хареса нещо мое му го подарявам. Радостта е велико можене!
2. Девойката е по-богата от мен - трябваше да го чатнеш когато прочете, че е завършила дизайн в Париж и специализира Джапанди стил, но краде - нейното е някакъв бунт по принцип или пък обикновена клептомания.
3. Богатството не се измерва с количеството пари - то е състояние на Духа.

Стори ми се, че не знаеш що е бедност, стигаща до мизерия. Няма лошо. НАПРОТИВ.
ДА НЕ ТИ Е УРОКИ.
Приятна вечер.

Човек знае 2 и 200.