Аз цяла съм жизнен копнеж от любов.
В очите ми тичат неземни потоци.
Светът… моят свят, с устрем горд е готов
да изчисти смирено всички земни пороци. 

С радост в горски дъбрави цъфтят в мене дни,
пълни с обич, очакване, тайни и ласки.
Щом прогледне светът, пак затварям очи
и усещам как с обич копнежно израствам. 

Светлината ме грабва на силни крила
и заключвам зад клепките всяка забрава.
Осъзнато обичам цял живот и горя…
А душата ми птица в жизнерадост запява.

E, браво! Много "поетично". Блазе на веганите!

Ще ми се да извикам като Дьолакроа: "Колкото по лош става света, толкова повече ангели ще рисувам."
Моят виталитет си е плод на чистата ми жизнерадост. :))))
Благодаря!

много ми допадна.

Благодаря!
Понякога и аз...

Дъждовна и облачна крача след себе си.
Върху ми изливат се чаши от дъжд.
В косите ми вплитат се, сякаш са гребени,
на вятъра устните. Пролетна ръж
протяга зелени прегръдки към мокрото
лице на стаения есенен мрак.
Дъгата се смее, окъпана в локвите.
Пристъпвам оттатък вселенския праг.
Дъждовна и облачна крача след себе си.
Душата ми пее. Отключен смехът
търкулва по бузите мокри и сребърни
звездите. И пак вън се лее дъждът...

Радвам се!

Есенно, есенно, пусто, безпесенно
спи небосводът, а аз лея в теб
онзи нектарен свят в чувство отнесено.
Чуваш ли, чуваш ли... свят в лунна степ?
Есенно, смесено с чувства провесени
сякаш са ризи на стари вини.
Щом има в теб от магията есенна
чудната песен през мен ще звъни.
...