Пристигащите с обич в моя остров
са приласкани с вечното си право
да бъдат с радост слънчевите гости
на залеза през звездните жарави.

Разливам обичта си като вино.
Отгледала съм всичките стихии.
Свободна съм от бъдеще и минало.
И чакам любовта да ме открие.   

 

 

Ама хей, блог.бг, спри да ми триеш коментари при одобрението им.

Романа ли? Зарязах го задълго. Заради дългът към удоволствието да го посъзерцавам като сюрреалистично съшит сюжет, сякаш поетика на сладокусното потапяне в удоволствието на зашеметяваща поредица от биографични случвания с привкус на исторически феерии, от ризоматични и фрагменарни усещания до сливане с отплаването и обследването на морето на приключенията на един опасен ум със самозахранваща се философска изповедност. Ааа... и заради стратегическата игра на преживяното минало с предстоящата кримка на безделничество в настоящето, превърнато в апогей на овкусената с тънка ирония гозба, наречена Живот.
Е, не искам романи с отрицателни герои. Но ще видим... :)))

Нави, преди да си отиде от този свят го чете, хареса го и каза да внимавам да не предозирам езотериката в романа. ;)))

Жаравата за известно време ще я позакрият облаци.

Нормално! Но след всеки дъжд идва слънце.