Човекът е въздишащата Библия,
кодирана с усилие в сърцето.
Дори да устоим с любов на силата,
ще овладеем Божите завети.

В сърцето на обичащия истински
живее с радост бликащо вълшебство.
Обичаме, когато сме осмислени
на любовта в окрилящото девство. 

Каквото да се случва през живота ни,
да бъдем благодарни и смирени!
В свещения навеки Божи промисъл
ще се родим неземно вдъхновени.

!

Е, кой се появи! ;)))

Е, живеем го. :)))
Моите стихове са ПреЖивяно, а не авторова измислица.

Красива поезия,пълна с радост и оптимизъм- нуждаем се от тях!

Усеща се лиричният момент - само лично преживяното може да роди такива стихове, "неземно вдъхновени".
Поздрави, Дела!

Благодаря ти за Виждането!
От жизнеутвърждаващите поети, рожби на оптимизма, съм. :)))
Поезията е Радост!
Аман от оплаквач(к)и, ползващи я като кошче за душевни отпадъци, леещи мъки, болки и нещастия!

Поезията e прекрасно чудо, с което просияват небесата,
една сълза под формата на лудост, пропукваща навътре към душата.
Импулс внезапен, бликнал светъл извор, една любовна тиха мандолина,
гръмовна и вихруваща сън-изповед, с която пием сетното си вино.

/виж № 29 в блогрола ми/

Благодаря, Вени!
Шеметно-щастлива съм аз! ;)))
Да, всеки миг и дума в моите поезии е личен и лиричен.