По метода на силата и всичките си крайности
животът ми разчисти се от прежната любов.
Изписа ме през книгите на мъжките потайности,
а после се изгуби в мен с прошепнат смисъл нов. 

Поемах от вината ти и в тон неразбирателства,
тълкувах те неправилно и често те грешах.
Обичаше ме пламенно. В неземни обстоятелства
споделяше ми истини най-светли по размах. 

От извора на тайните ми правеше шербетено
коктейлите на нощите, родени от страстта.
А после ме сравняваше с омайваща комета
и тихо ме погалваше, нагазил през жарта.

  

Явно днес / от нощес по въглени стъпям/ сме на една вълна - парещата.
Мислих си нещо като разказче. Още му турям подплънките. Работният ми финал е:
"Нестинарка съм , бабо, ходя по въглени - живите рани човешки."

Страхотно красив и крилат стих,вълшебно въздействащ дори!

Хайде, време е – падат звезди.
Горска нощ светла песен запява.
И върви ли, върви до зори
нестинарка по звездна жарава.
Безпределно пространство мълчи,
а пулсира пак моята песен.
Отключи! Всичко в мен отключи
и хвърли този ключ! Медна есен
прерисува в цвят всяка мечта.
И посипа в косите ми песен.
И върви ли, върви през нощта
нестинарка по свода небесен.

/от Антологията ми"Тихи вълшебства"/

Благодаря от сърце!
Всеки комплимент от теб е радост за мен!

Сърдечно благодаря!
Верно ми е мощен гласът. Пея, свиря на 4 инструмента и рисувам. И докато рисувам пак пея. Казвам го без ненужна скромност. ;))))))