Обличам шикозна тениска мърч в преобладаващо бяло, бял панталон и ръчно правени бели обувки, гарнирам с бели очила на Дона Карън  и отивам на рожден ден на племенника си с голям подарък.
И както би казал племенникът ми: Лефтвам от урока по италиански и си купувам шано цигари от Попа. Слагам слушалката, но се сещам, че някой ми мютна микрофона и сега трябва да пиша, вместо да снаксавам спокойно.
Тази вечер ще чилваме с майка и цялото семейство на рождения ден. Поканена е и Деси – любима приятелка на племенника ми. Слушам я как говори с гаджето си:
 - Вчасявай се и бъди флексибилити, че няма как да сцепиш мрака!
А той си е гопник отвсякъде и е цар на кринджа.
Пристигаме. Тържеството е в разгара си. Музиката – нетърпима какофония, нямаща нищо общо с Изкуството, но затова пък силна и дънеща.
Замислям се как майка ми – немската баронеса като възходящ бумър, ще застане до пробудения индивидуализъм на поколение Х, за да се справи с рецесията на поколение У /милениалите/ и кризата на поколение Z /зумърите/ с три архаични сленга и точно в този миг тя влиза. Върви гордо, попива всичко с разкошните си сини очи. Облечена е в цвят лазур с рокля почти по глезените. Стига до масата с тортата, тропва с токчета, усмихва се загадъчно и казва:
- Скъпи подрастващи, благоденствайте, осветявайте мрака и бъдете душеприказчици един за друг!
Тийновете гледат с ококорени очи, скупчват се край племеника и викат:
- Какво говори баба ти?- А той отвръща:
- Каза да сцепим мрака днес, за да ни чете приказки утре.
Даам... това са деца, които редовно флексват, съсват, вайбват и т.н.
Хахахаххх... още се смея. И се сещам за Метерлинк, който тези деца никога няма да прочетат и за нашите "думи на трон", пълни с магия, която случва светове, защото преминават през нас, оставяйки смисъл в представите ни за естетика и литературна наслада от изящния език. Пък аз пиша поезии в дни когато книгата чезне.

Благодарим (е поне аз), че пишеш защото все пак сме поостанали такива, които имаме нужда от храна за душата :)

А аз се уча в движение. ;)))

Такава ми е мисията, кредото и докато имам Божествено вдъхновение, ще пиша. :)))
Без никаква скромност и вмълчаване. И ще пиша с неологизми, предизвикващи интересност у младите хора. :)))))

и п оздрав към тези, които управляват страната, стъпили на неговия фундамент.
Не така е навякъде обаче. Бях на изпращане на абитуриентка в Пловдив и съм приятно изненадан от интелигентните момичета. По-улиците изпращачите за баловете също бяха по-нормални от тези в София.
Не такива са и младежите в регионтите с българи мохамедани, едно население във възход поради причини, които съм изтъквал в блога си. Разликата между нас и тях става все по-голяма, та дори във фигурите им.
Поздрави и за този размислящ постинг.

Ооо, Коста, благодаря за този коментар! Много спорни тези изказваш, но верни в определен %.
Първо: София се напълни със селяндури /не казвам селяни, което е уважителна титла/ и с войнстващи прованс простаци и простачки. /ярко-патолагични примери в блога колкото щеш!/
А както знаем: Алкохол и провинция не прощават!
Второ: Пловдив си е културен град и не се съмнявам, че и там има умни момичета, а защо не и момчета.
Трето: Тинейджърския сленг идва от налагащото се изучаване на англ. език, от там и жаргон, като поредната модна тенденция - към днес /уви!/ задължителна.

Племенникът ми е на 10 г., има прекрасен български език и играе шах в един клуб. Много е добър. Дядо му го научи когато беше на 5 г. Към днес печели турнири и ходи да играе на 12 дъски. Умен, много жизнерадостен и отличник, но жаргона си е жаргон, модата - мода и това винаги ще е проблем за всяко поколение. Ако детето все пак расте в интелигентна семейна среда има шанс да бъде каквото си иска.
Иначе всички са духовни същества и проглеждат все по-рано за висотата на духа си. Изключвам тези със синдрома Дънинг-Крюгер. Там е неспасяемо положението. Гледам, че напоследък "лечението" на този психичен недъг храни доста психолози.