Дела Раи и Ясен Ведрин

Безкраят от празнуване ни чака.
И тихо прошептява своя час.
Светулки ни рисуват път през мрака.
Щурците свирят в приказен захлас.

Изпитах щастие когато в мене
усмивката ти нежно затрептя.
За този миг едничък стих роден е.
И думите му искам да шептя.

От вярата ни, слънчева и зрима,
едно звънче събуди твоя глас.
Сърцето ми ликува, че те има.
В безкрай от нежност, сътворен за нас.




 

Благодарим на верният ни Читател за хубавите думи и отлежалото вино!
Когато поезията докосва души, създава битието и благотвори в животите на хората, тогава тя има смисъл.

като замисъл! Брависимо.
В изкуството обаче винаги има още. За поетите си мисля, че ако се докосват до природните красоти на страната ни, стиховете им ще се ВЪЗвисят на още по-високи нива.
Още веднаж поздравления за общата Ви стихосбирка "Вселенски шепот"! Прекрасна е!

И всеки творец има и заслужава своята публика! :)))

Да, оригинално и приятно изненадващо!
Ще го изпием с вдъхновени наздравици!
Относно докосването до Природата,... вярвам, че няма творец, който да не черпи възхита, емоция и радост от нея. :)))