Благодатната светкавица съвършено ме уцели.
Тъкмо вдигнахме наздравица за постигнатата смелост.
И… останахме в ефектите на получена отрада.
А навсякъде перфектното палеше ни нова клада. 

Преживяваме мистичното сред поредния си хаос.
От перфектна ставам личност. И си имам свое дао.
В илюзорни състояния осъзнавам всяко Вчера.
И разлюбвам днес перфектното с начина да се намеря.

Моля, Росиела и Качак да простят на блоговите бъгове, но при одобряването изчезнаха и двата коментара.

Благодаря и на двамата!

Да спреш да отхвърляш дадеността, а да търсиш съвършенството, това е неприемане. Когато започнем да приемаме, отваряме сърцето си. Само с отворено сърце, можеш да се върнеш към Източника.

Дао не взема страна,
защото от него се раждат доброто и злото.
Мъдрият не взема страна,
а приема еднакво и добродетелните, и съгрешилите.

и в стихотворенията на Вазов.

Хубави сте! За сърце наслада —
вред, де поглед падне, де крак стъпи;
спорни с сенки, с извори, с отрада —
само за орача вий сте скъпи.

И в творчеството на Хр.Смирненски я има, и на много други поети в стиховете - също. Отрада е стара българска дума означаваща едновременно радост и удоволствие, т.е. повече и от радост, повече и от удоволствие... нещо като радостно удоволствие. ;)))

Ето я в стихотворението на Смирненски посветено на Ботев:
"Момчетата жадуваха отрада,
войводата стоеше с бледен лик,
а мигом сред страхотна изненада
башибозукът плъпна из засада
и екнаха усои в гръм и вик."

Не си ме разбрал съвсем точно. :)))
Отхвърлих перфекционизма след като постигнах съвършенство, убеждавайки се, че и двете пречат на моя Кайзен. Това е една японска техника за постигане на ежеминутно съвършенство, което се случва перманентно. Нещо като онзи принцип на толтеките: всеки ден давай най-доброто, на което си способен. Кай-зен /промяна-мъдрост/. Нещото извървяно с мъдрина към съвършенството, всъщност може да те отведе при твоето Икигай и да си откриеш Причината да бъдеш/си и радостта от това. :)))

Точно!
Дао е пусто, но използването му е неизчерпаемо.
То, бездънното, сякаш е праотец на всички неща.

По-скоро се изразих погрешно. Перфекционизмът е неконструктивен. Търсенето на съвършенство не е, защото е вечен път :-)

Благодаря за корекцията и детайлите. :-)

Знам си аз, че сме на един акъл! ;)))

Значи, аз най-много обичам да си играя с децата на конструктор, когато не залитам по фусти. Не знам защо ти е да падаш на моето ниво :-D

Говорех само за търсенето като постигане и за движението като действие. ;)))
Като Хомо Луденс си играя на Небесни неща: летене с делта планер, скачане с парашут, излитане с балон. Преди време исках да си купя дирижабъл и да правя еко туризъм из планинските ни пазви. Почти го купих и открих... летенето с коне /виж горе Зангадор, а някъде из блога имам и Алидор, както и синът на Зангадор - Аякс/. ;)))