Леле, колко се припознавам в това стихотворение... Поздравления!

Мерси боку!
В моите поезии всичко ПреЖивяно. ;)))

Точно тъй. Но всички сме хора - учим най-добре на изпит, оценяваме тогава, когато загубим нещо.

Ооо, не! Истинските неща не се губят. ;)))

Не губете от поглед живота.
Позволете му сам да се случи.
Протанцувайте сетната нота.
И бъдете по-верни от куче.

Не губете любимите хора.
Останете пред себе си чисти.
Колко жалки са всички раздори!
Колко силни сме с вяра лъчиста!

Достатъчно е да имаш вярност, чистота и тогава Хармонията и взаимността са неизбежни. :)))

Повест за една любов.
В стотина думи - цял роман. Живот, изпян в само няколко куплета. "Мелодия от думи" на попрището жизнено в средата...:)
Възхищение!

Ейй, Вени, прекрасна! Как винаги усещаш ветровете в платната на небесната ми лодка... от 3-ма мъже, без да става дума за кучето... по Д. К. Джером. ;)))
Благодарност!

Но на стиховете в зрелостта е тя :)

И събираме се като птички също, но не заради привички :)