Всяка нощ сядам спокойна сред своята къща.
Търся си знаците, нищя гори от предчувствия.
Бавно прелитам през Космоса. После се връщам.
Молят ръцете ми Господ, прошепвам го с устни. 

Поглед зарейвам и виждам отвъд тишината
всеки предател в живота ми стъпки оставил.
Чувам гласа ти, омайната Лунна соната,
думите твои, с които в любов си ме правил. 

Търся те, Господи, с обич в сърцето си свято
с тиха молитва, разгаряща вътре олтара.
Всеки стих в мен е за твоята обич отплата -
с думите, твоите истини с мене повтаря.

Който търси – намира. –
Може – секира...
Може – Всемира... :)

Да! :)))
Въпрос на Избор, а изборът е Съдба.

Само истинното слово има сила да издигне духа така - високо-високо, до небето, до Космоса, и в същото време да звучи молитвено тихо, смирено, с любов. Поздравления, Дела!

Любовта винаги е била смирен ексцес.
Звучи оксиморонно, но е факт. ;)))
Ти имаш дарбата да улавяш пулса на стихотворенията ми.
Благодаря!