Всички все някога узнават всичко.
И откриват, че сме сънували,
че си е струвало земното вричане
и движението, и съществуването. 

С всички все някога се случва всичко.
И разбираме, че е късна есен.
Живеем, за да се влюбваме и обичаме.
Животът не е създаден, за да е лесен.

"Животът не е създаден, за да е лесен" - баш! Иначе щеше ли да е толкова прекрасен и интересен? :)

ПроВидеНие-то ни е отредило да сме главния герой в живота си - какво по-хубаво! ;)))
И можем да изберем да сме ангели.
И можем да изберем Пътя си.

За съжъление понякога е твърде късно , за да върнем
Времето назад и променим случилото се. В такива моменти
Разбираме, колко безмислено е да приемаме твърде на
сиоризно ставащото с нас и около нас.

Винаги се случва това, което е трябвало. И не бива да съжаляваме за преживяното. Обикновено то е изпитание, научило ни на нещо важно.

Добре дошла!

Как беше - "миналото не може да бъде променено, бъдещето още не е написано". Използвай целия опит, който имаш, и се радвай на това, което си. Ако беше станало по-различно, може би нямаше да си същия човек.

И това е вярно! :)))
Аз харесвам една древна мъдрост, оживена от Дийпак Чопра, попреведена по мой си начин - дообогатена демек:
Живей в настоящето, съпровождан от уроците на миналото и мечтите за бъдещето.

Карпе дием както се казва!