Любовта ми прилича на теб –
малка тайна в момчешка луничка,
буен кон, цвилещ в слънчева степ,
радостта до безкрай да обичам.

Любовта ти прилича на мен –
нежен извор в прегръдка на вечност,
най-щастливият приказен дзен,
подарил ни най-светла човечност.

Съвършено е.

Обичам да слушам звънчета. И се сещам за едно от Добромир Тонев:

"И в тази нощ, по женски ничия
ти проумяваш изведнъж:
огънатата свещ прилича
на плачещо ребро от мъж."

Благодаря за усещането, Веси! :)))

Красива миниатюра - по чувство и образност, по метричност и композиция.
Поздравления, Дела!

Благодаря, Вени!
За красивият поглед към творчеството ми. :)))