Часовникът посипа своя крясък
и мидите изохкаха секундно.
Тревите разпиляха се сред пясък
забравили за Глорията мунди. 

Денят прохожда в сънени обувки,
потропващи през капки дъжд в покоя.
Обичам да изписвам светли букви,
когато съм сама и само твоя.

От коневръза имагинерно се провиква с минуси една безличност, а може да са два селяка от Хисаря и от Панагюрище. ;-)

Както казва баба ни, а тя е мъдра /Честит ден на мъдростта!/: Идва време, когато разбираш, че собствения ти мир е по-важен от шума на другите. ;)))