Онзи трепет по мен ще запомня завинаги, скитнико.
Ти докосна душата ми с Божия обич и радост.
И когато отварям криле, в необята да литна,
ще съм малка светулка, подпалила твоята клада. 

Ще се ронят листата ми в твоите летни агонии,
в светлината на залеза, къпали морски въздишки.
Ще ми галиш косите, за мен сетна дума отронил,
пренаписал с любов, на живота си тънките книжки. 

Ще се връщаш през танца на птиците в моите пролети.
Ще нанизваш гердани от перлени съ́лзи в поеми.
Ще запомня през ласки лирични и радост, и горест.
И за теб ще остана во веки любима неземна.

прекрасно е. Отнесе ме нанякъде в нирвана.

Любовта е най-великата нирвана. ;)))

Колко ли пъти се случва човеку тая нирвана? Дали не като на сьомгите? Само че не умира след Нея. А я помни. А някой пише стихове. Що ли Сократ нищо не е написал? Да не е бил неграмотен? Хубав ден.

Сократ се ражда когато умира Буда. Единият е философ, а другият - Духовен учител. Единият работи с ума, а другият с душата. Единият дава познание за личността, другия - за Духа. Единият постига познание, а другият - просветление.
Различност, която е различима и до днес. :)))
Като споменаваш сьомгата, която умира като хвърля хайвера си, установявам прилика - мнението и на двамата относно смъртта е еднакво - тя е Портал и от нея не бива да се страхуваме.
Има и други съвпадения докато стигнем до моралното щастие на единия и нирваната на другия. Моралът е свързващото звено.
Сократ е изначално известен с това, че прибавя във философията Морала към Природата. А Буда е Силата на етиката, т.е. морала, като въздържание от вредни дела.
Това е страхотна тема, но многопластова и многолистна за обговаряне. :)))

А с Буда - още повече. Фащам само едрите щрихи. Тук научих нещичко. Благодаря.