Когато мълчим, разговаряме с Бога.
В очите ми рони се чистия смисъл,
богат на безкрай, възцарен в диалога.
И загива навеки подлата мисъл.

Когато мълча се пречиствам отвътре.
Сърцето молитвено прошки раздава.
А после избирам и ставам си църква,
в която с едната Любов се кръщавам.

Графиката е на художничката Калина Лютова и е рисувана по мой стих.

много хубаво и смислено стихотворение. Силна си в прошката ти, аз не съм, признавам. Зло не правя, но жална му майна кой подгоня злобар. Признавам си доброволно. Коледа иде.

Благодаря, Роси! :)))
Прошката е най-високото достижение на Духа.
Както казваше Ваклуш Толев, а преди него Тот: "Злото е нееволюирало добро."
Ти си амазонка и победата ти е в кръвта.

Карл Густав Юнг
- Вярвате ли в Бога?
- Аз не вярвам, аз знам.
. . .

И аз. :)))
Като Айнщан: "Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности. "
Благодаря ти!

Тук нищо не е случайно . Чувстваш се привлечен от някого или от нещо , защото виждаш и себе си там , чувстваш духовна връзка . Не е изключено няколко души в blog и facebook да сме били заедно и друг път , на друго място и по друго време .

От един Грозд.
Всичко е възможно. :)))

която с картината си засилва възприятията...