Есенцията на живота и в ореховата черупка
рисува Бог, изпява нота, с хвърчилото ми денем хуква.
От вътрешното прекосяване в необозримите пространства,
прераждаме на зазоряване любимите любовни странства.

От собствената убеденост до сянката на летен облак,
дворците ни са подредени в море, река, лиман и провлак,
в гори, поля, цветя и птици, в изконната ни всепонятност,
в Божествените ни зеници и в пътищата кръговратни.