Изтръгвам езика на егото – този безумен предател.
Вече не мисля за него. В небитието изпратен е.
Цялата ставам молитва и на духа ми е лесно -
над пошлостите прелитам и с истините се смесвам.

Може би Божа присъда лишава от его човека,
който иска да бъде от хляба по-сладък и мек.
Може би в някаква степен искам да съм сама.
Вероятно съм си потребна отвъд егото и страстта.

Осъмвам без егото черно, гола в духа си бял.
Съзнавам, че се намерих далеч от всяка печал.
Имам море и огън. Прегръщам се с ветровете.
Мен ме обича Бог. И ме жени за всички поети. 

Поздравления ! Хареса ми !
Попътен вятър в платната
и щастие и мир в душата !

И за мен. ;)

Много ти благодаря!
На теб - много пристанища с приятели и музи-вдъхновителки! ;)))

За теб в другия живот, ако си смениш професията. ;)))))))

Чудесен стих!
Ако ти е дадено да прескочиш бариерата на обикновения човешки егоизъм, ще видиш космическия ред на нещата…
А думите са сила и никой до сега не е успял да ги овладее изцяло. Но ако човек осъзнае тяхната мощ, започва много, много да внимава. И да не наранява тези, с които общува.

Абсолютно вярно! Хомоцентризмът няма нищо общо с егоцентризма, а Думите имат душа, създават енергия и носят с каквото ги натовариш. Правилни са тези думи, които благотворят на душата - твоята и на ближните.
Ако разпасването на езика е доминанта в речниковия арсенал на някои хора и те са хлевоусти или словоблудни фалшификатори на истината, по-добре да съществуват тихомълком. Но те по дифолт са крещящи.
Както знаем всеки влага свой собствен смисъл в съществуването си.
Волята чрез нашите избори да се самосъздаваме отново и да преоткриваме конституцията на своето свещено, трансцендентално"Аз'' си е личен Избор.
Имаше една прекрасна древна мъдрост, че Думите са Съдба. /ще я цитирам дословно когато си я спомня ;)))/