Все нямам догадка за хората с черни души -
защо са орисани лошо да имат и мръсни усти?
Кирливите ризи в живота защо си размахват в света?
И избират комплота за харакири-то в тази съдба. 

Защо парадират все с глупост, с невежество, с малки сърца?
Нима тази болка, която поръчват си няма цена?
Все нямам догадка за злото и грозната жлъч,
за хората злобно завиждащи от житейския тъч.

Прекрасно размислящо стоихо, което днес ще си припомням на Малата планина...
А като се прибера, може да съм намислил и коментар....

Да хвърля камъни в блатото може само някой кацнал на висока скала /по възможност Пиринска/. ;)))
Приятна разходка из Малата планина!

Ами, и аз се чудя същото. Не разбирам защо има хора, които избират злото, след като е толкова хубаво човек да е добър и да градим добронамерен и обичен свят помежду си на Земята...
Вероятно има някаква причина и допускам, че може да е отсъствието на съвест у злобните и злотворните хора. Друго обяснение не съм намерила досега.

Макар че аз вярвам, че всеки би трябвало да се ражда със съвест. Възможно е на по-късен етап някои хора да я загубват - това са слабите хора, които не успяват да надвият над злото и допускат да се слеят с него, но отново остава въпросът: Защо...

Поздрави, Дела!

Да хвърля камъни в блатото може само някой кацнал на висока скала /по възможност Пиринска/. ;)))

Комедиантите пак ядат душевни шамари и пишкат минуси,хапвайки щукатура. ;)

Ти си... нагоре по стълбата, която води надолу.

По-скоро пишкат щукатура, докато пишат минуси, но понеже нямат контакт между главния мозък и отделителната система, системата надделява и ги боли, боли, боли.
Всераздразнението им ги фруструра и те стават себе си по най-долнопробния начин.

Въпросът Защо даже е по-прозрачен от въпроса от Какво и от Кога? Явно нещо в живота ги е скапало и не са се вдигнали от падането, което се е превърнало в падение.
Истината е, че ме обичат и искат да са като мен, но не знаят как да ми го кажат. ;)))
Наказвам ги само с Доброта. Понякога проблемността на някой човек го кара да мъсти на непознати, защото корените му са гнили.
Колосът с глинени крака винаги е нетраен и временен.
А ние на попрището жизнено в средата да си пожелаем светъл Св. Сава днес и морско всеобичен Св. Никола - утре!

Първоначално си мислех, че е чиста Глупост, Проклетия и Простотия. Но... Тук има и куп други неща, от които на преден план изпъква някаква Патология. Не съм медицинско лице, за да поставям диагнози, но... Положението наистина говори за болестно състояние. Дали е на тялото или на душата?!? Нямам представа.. Без подходящи мерки обаче, нещата ще стават още по-зле.. Ще излязат съвсем от контрол.

Сега огледах и двата ти постинга и не видях никъде име, а два от трите изрода в блога са се познали и са гризнали дръвцето. ;)

`Навсякъде човекът низък
е неспособен и вреди.
Черница мишката прегризва
безсилна да я посади.`

"Сега денят е безнадеждно кратък
и безнадеждно дълга е нощта!
А слънцето е пещерен остатък
от светлото начало на света.
Затуй, между забвение и слава,
аз гоня лъч от своите мечти.
България на лудите прощава.
На подлеците няма да прости."

Е, те отдавна имат диагнози.
В блога са работили 15 психиатри. От тях 5-ма са още тук. Очевидното не може да избяга от медицинската истина. Техните фарсове са пропити от несъстоятелност, а отмъстителната им злоба е автоматизирана до безмозъчност.

Това съм го пропуснала. ;)))
Този стих е от има-няма 15 години - откакто има интернет. Изродите винаги се припознават - в това и в още 4-5 стихотворения от Сатириконите ми.

боклуците в блога се разподскачаха яко, евала ти правя!
лъжат като побеснели и сами си ритнаха столчето ;)

Не се занимавай с твари, чиито срутени мисли усмиват само тях. ;)))

Има една музикална форма, наричана ИНТЕРМЕЦО . Тя се ражда през романтизма, като в началото при Шуберт и после при Шопен формата се нарича импромтю. Романтиците във втората половина на ХІХ век поглеждат по сериозно на тази малка форма и я наричат ИНТЕРМЕЦЦО. Когато те си почиват между две големи творби, ползват тази кратка форма, за да кажат нещо съществено между тях и така насищат тази малка форма с много голямо съдържание. В края на жизнения си път творците, когато вече нямат достатъчно сили да завършат ново велико произведение, по-често ползват тази форма. Бетховен нарича тези свои пиеси Багатели.
Стихото "Импровизация" отговаря на тази форма, ИНТЕРМЕЦЦО, макар то да не е свързано с музиката. Изкуството имо много лица, то е най-великото нещо на този свят.
Поздрав с едно Интермецо от Шуман, в средата на неговия Виенски карнавал, най-силната пиеса от този цикъл:

Благодаря!
От мен шедьоврите на Шопен и Лист. :)))

Този, когото наричате полигор, се опитва да ни манипулира и го прави толкова неадекватно, че се вижда с просто око. А функа тича след него и се излага още повече. Единственото, което може да ги оправдае е, че са психично болни. И аз се питам – нямат ли близки тези хора, които да се погрижат за тяхното лечение!

Да, тримата глупаци на блог.бг са нещастни и самотни хорица и няма кой да се погрижи за тях.
И Да! - невменяеми са, иначе отдавна да са се озовали където им е мястото заради клевети, уронване на престиж, подмяна на биографии, оклеветяване с лъжи и набеждаване.

Светъл Никулден! Здраве и радост! :)))

Няма зло, има нееволюирало добро.
Хубава вечер!

Добро утро! :)))
Нима Ваклуш Толев е скраднал тази премъдрост от Тот и Изумрудените му скрижали? ;)))
Все пак я е изразил по-точно: ЗЛОТО Е НЕЕВОЛЮИРАЛО ДОБРО. Иначе има зло, за жалост.

Сатаната знае, но се научих с времето да им давам як отпор и да не им се връзвам.