Морето е въздишката на есен,
която щедро с багрите твори.
Седя на хълма. Блика в мене песен.
И думите се леят до зори.

Засаждам рози, борове... Измислям
на този свят безбройни имена.
На вятъра сомбрерото орисва
вълшебството на синята вода.

Въздиша есента и в мойте вени.
Целува с обич залеза брега.
Природата от лято уморена
прихлупва багри в жълтата трева.

Картината е на художника Александър Асенов.

Нямам друго какво да добавя.

Благодаря!
Раздялата с морето винаги ми е трудна.
Както беше казал Хемингуей: "Всичко далече от морето е провинция." Та завръщането в София не ми е страст. ;)))

:):)!!
ПРИ ТЕБ Е РАЗТОВАРВАЩО-ЗАРЕЖДАЩО!!

Мерси боку! ;)))