Като дете слушах в захлас  Старогръцки легенди и митове, а после препрочетох сама и знаех книгата наизуст. Помня, че първият гръцки бог, който ми направи различно впечатление бе Хефест – бога на огъня, бога-ковач, бога-вълшебник и сътворител, ювелир и миротворец. Различен от другите Олимпийски богове, той не обичал да съди хората, не обичал войните, разкошното лентяйство и ловът.
И раждането, и детството му били различни. Майка му Хера ражда сама от себе си. Хефест 9 години живял в морето и получил познание за водата, за огъня и за тайните на сътворяването на уникални предмети, единствени по рода си – магични и неразрушими.
Слез раждането Хера ужасена от хилавото телосложение на бебето, го хваща за петата и го хвърля в морето. При удара с водната повърхност се чупят и двата му крака. Спасяват го и го отглеждат  Тетида, дъщерята на морския старец Нерей и нейната приятелка Евринома, дъщеря на Океан.
По-късно куцият бог става най-силния, висок, атлетичен и мощен, правейки страховито впечатление сред другите богове, превъзхождайки ги със силата и визията на мускули, широки рамене и мъжественост, както и с ероса си. Неслучайно получава за жена най-красивата богиня – Афродита.
От двете богини, които го отгледали, той получил езотеричните си знания и магични способности да владее огъня и да създава вълшебни предмети.


       

Интровертен и самовглъбен Хефест твори и създава от благородни метали невиждани бижута, цели дворци, изковава Колесницата на Хелиос, Кутията на Пандора, Щита на Атина, Доспехите на Ахил, Златния трон на Хера, Златния лък и стрелите на Аполон, Веригите на прикования Прометей, Скиптъра на Зевс, Тирса на Дионис, златните купи и бокали за небесната амброзия, неразрушими и непобедими оръжия и много други вълшебни и безценни предмети. Построява също така великолепният златен дворец на Зевс и Хера и Тартар на Хадес.
Циклопите построяват ковачницата на Хефест. Негово оръжие стават свещеният чук и наковалнята. Умът му е креативен, сърцето – добро, гневът – страшен, а мисията му – миротворческа.
Невярната Афродита не му донесла щастие и Хефест разлива свещеното си семе по краката на Атина, от която има син, а след това деца му раждат още много богини и земни жени – Гея, нимфата Кабиро, Антиклея и др. Хефест е мъжествен и неустоим, и скритият му фалос носел неземни наслади на всяка жена, която го имала.

Хефест е участвал в много Гигантомахии, убива змиевидния Мимант с пламтящи камъни, решава горещи спорове между боговете с мир и усмивка, смирява с огън вълните на бушуващите реки под Троя и спасява Ахил, изкопава за царя на Колхида четири вълшебни  Извора - с мляко, вино, масло и вода и лекува с амброзия и нектар боговете. Цяла вечност търпи подигравките на другите Олимпийски богове, заради куцането си. Стоик-легенда. Викали му амфигея – двойно куц. Но макар и двойно куц Хефест е двойно богат – като Господар на огъня и като фетиш на пламъка.
Хефест е свързан с островите Лемнос и Самос, както и с Атика. Култове към него има в Сицилия и в Кампания, Етна и Везувий и Еолийските острови. В Римската митология аналог му е богът Вулкан, а в Египетската – Птах.
На Хефест са посветени трагедии и комедии, 20-я химн на Омир, картини, скулптори и стенописи, малка планета, открита през 1978 г., протеинът Хефестин, участващ в метаболизма на желязото и медта, за него е писал Пушкин и др. В Атина, до Агората и Акропола, има храм в дорийски стил – най-запазения храм в Елада, вдъхновил много сгради по света, посветен на Хефест, а два пъти в годината в града са се провеждали посветени нему празници - Хефестий и Халкей. 

Хефест учи хората не само на занаяти и изкуства, но и как да построят домове и да живеят по начина, по който го правим и днес. Хефест е и първия строител и архитект на човешките домове – къщите.
Той е хтонично божество, свързано с огъня и водата, с пролетния цъфтеж и разцвета на изкуствата.
Хефест е огромно творческо създание, което е вид космическа сила с непокътната чистота и мощ. Той е светлина, огън и етер. Познание, сила и мъдрост. Художник, скулптор и изкусен ювелир. Той е луната и всички звезди, изковани на небето.

В картината на Бордоне проследете погледа на Атина. ;)))

залавянето в изневяра на съпругата му Афродита с Арес. И великият смях на боговете при срамната сцена. Тоя Омир требе да е наш човек, трак. Скъп ми е като Вазов, ако не повече.
Поздрави за хубавия пост.

Хефест правил доста компромиси с Афродита до едно време, но накрая изковал Златната мрежа, в която хванал любовниците за общ присмех на боговете.
Да, Омир чудесно е описал всичко. Афродита е била доста разюздана женска персона - тя е била и с други богове, както и с хора - от Хермес ражда Хермафродит /името е съчетание от техните две имена/, от Анхис ражда Еней и т.н.
Омир е митичен епически рапсод. И аз го харесвам. Даже смятам, че и той като Шекспир няма аналог в света през всички епохи. :)))

Погледът на Атина е на правилното място.
Огън място. ;0)

Информацията, че светия граал е `дървен` е невярна. Метален е бил. Изкован и той от Хефест и откраднат от масата на боговете. Всъщност там всички бокали били свещени и свързани с ритуалното пиене на амброзия.

Въпрос на гледна точка, нали? ;)))

Това е доста нестандартно, но правилно твърдение, ако се замислиш върху приликите:
1. Хера ражда сама от Себе си, т.е. имаме непорочно зачатие.
2. На Хефест му се губят първите 9 години в Океана, а на Исус му се губят 9 години в Тибет.
3. Всички свещени и неразрушими /неслучайно изобилствам с думата Неразрушими/ предмети, изработени от Хефест са дълбоко-мистични и свръхчовешки като възможности - Колесницата на Хелиос се движи без коне, Кутията на Пандора удържа в себе си сама цялото зло на света, Трона на Хера, който сам я оковал с вериги и пр.
Чудя се дали Хефест не е изковал и летящия шлем на Хермес, както и Керикиона на Хермес?
Говори се, че Хефест е бил висок около 40 м, което явно свидетелства за Лемурийския му произход.

За фалоса на Хефест - според мен Атина е отхвърлила ухажването му не от гордост, а от страх, като видяла това, което гледала в картината. ;)))
Легендите говорят, че там гдето е мъжката гордост, при Хефест се забелязва една прибраност. Но в моментите на ерекция отвътре изригвал... И така, спирам, че ще ни обвинят в неприлични разговори. ;)))

ДРУГ БОГ ОСВЕН СВЕТАТА ТРОИЦА !!!!

Да!

Жалко, че го няма Плутарх, да им напише паралелни животописи.
За мене Омир е самата поезия. Духът на поезията. Той с лекота говори направо със сърцето на читателя, с най-дълбоките и силни тонове от детството, като че това е най-простото нещо.
Как описва например срещата на Одисей с престарялото, умиращо куче от младостта му. Кото че ли Омир, освен воин, цар и любимец на Атина, и КУЧЕ е бил.
Шекспир си мисля, че е възприел нещо от френските маниери - много КНИЖЕН диалог, за монолозите да не говорим. Но това са малки "петна по слънцето".

Несравними са. Хора-мистерии, поети и хуманисти.
Докато Омир лее слова, родени от богатството на катаревуса, който е литературния гръцки език /вече почти напълно отмрял и заменен от димотики/, Шекспир кове нови думи в бедния английски език. Шекспир е автор на над 3000 думи, а както знаем, за да владееш говоримо един език и 2000-3000 думи ти стигат. Той самият боравел с над 30 000 думи. ;))) Други са заслугите на Шекспир към литературата - ненадминати и единствени по рода си, затова го причислявам към Неповторимите.
Всъщност имат и много общо, а като се замисля - основното: и за двамата няма достоверни исторически данни за съществуването им като персони.
За Омир и до днес се бият 7 гръцки града, искащи да са му рожденни. ;)))

а каква глупост са сторили съвременните гърци през периода 1919/23 г. - да загубят спечелена война с Турция заради техен политически спор и вместо днес велика държава с вътрешно море, турците им взеха единия бряг, част от островите, половината от Кипър. Те си го избраха - вместо велика държава, да им вземат територия покра Гръцкото море, да живеят в напрежение със съсед по-силна от тях държава-агресор, от която другите страни трябва да ги пазят.