Дали да татуирам с поглед отключеното ти небе
или сред буквите за отдих да преоткрия в теб дете,
с което ще играя вечно в театъра на любовта
и ще се влюбвам безконечно на Хомо Луденс в лудостта.

Дали си в мен добра камбана събудила ме с вечността
или в сърдечните ми рани ще изпулсираш в миг света,
което ми напомня умно през теб да бъда свобода,
която в щастието шумно ще се завръща с любовта.

Символната графика е лична собственост със запазени права и е рисувана от художничката Калина Лютова по мой стих.

Напомни ми за възправянето и "Хей, Боже, хей, Джон " и "Аз: Ами всички парчета от живота ми, които се разпадат?
Бог: Остави ги там за известно време. Те неслучайно паднаха.
Остави ги там за известно време и след това прецени дали трябва да си вземеш някое от тези парчета обратно.
Аз: ти не разбираш!
Аз се разпадам!
Бог: Не, ти не разбираш. Ти се превръщаш в нещо различно, развиваш се. Това, което усещаш, са болки на растежа. Отърваваш се от нещата и хората в живота си, които те задържат.
Парчетата не падат надолу. Парчетата се наместват.
Отпусни се.
Поеми дълбоко въздух и остави нещата, от които вече нямаш нужда, да паднат.
Спри да се вкопчваш в парчета, които вече не са за теб.
Нека падат. Пусни ги.
Аз: След като започна да правя това, какво ще ми остане?
Бог: Само най-добрите парчета от теб."

Възправянето е неотменим наш вътрешен Фениксов рефлекс.
Втория ред в първоначалния вариант беше:
"дали сред бурите за отдих да преоткрия в теб човек", а след това прерастна в цяло стихотворение за Възправянето. :)))