Ти си моя възлюбен - неостаряваща катедрала,
котарака ми всеразгонен и изповед нежно-бяла,
безкрая от истини, откровения гуру,
земетръсът, разместващ ми всички структури.

Посаден си в косите ми с багри на есен
и в сърдечния ритъм, и в лиричната песен.
С теб в окото на бурята, гръмотевично-мила,
ще обичам безкрайно и с космическа сила.

окото на бурята не ти ли се струва твърде страшно?...

Никак.
В окото на бурята е пълно затишие и онази празнота, в която има всичко. ;)))

Каква разкъсваща образност... Нямам думи, за да кажа още нещо. Не върви да се анализира съвършенството. :)

Благодаря!
В междуредията на хармонията
между ума и чувствата,
плуват думите.

Прекрасен стих, лека еротика и наситена емоционалност. Силно ми напомня на първо тримесечие от любовна авантюра ;D :*

Хехе, да!
Но авантюрата е многогодишна. ;)))
Мерси боку!

Сътворяваш изключително, дълбоко емоционално светоусещане за една истински изживяна Любов! Поклон!

Благодаря! Така е, любов е, признавам. ;)))
Защото...

Казвам Любов

Казвам се Любов. И съм от Вечност.
В дланите ми бури са живяли.
С нежности вилнея безконечно
в лоно от сърдечните олтари.

Казвам се Любов. И съм от вятър.
Често овършавам битиета.
Страстна съм. И диво-непонятна.
Дъхвам на съдбата под крилете.

Казвам се Любов. И съм щастлива.
Своя свят богат ви завещавам,
стъпките си в дните ви красиви,
ласките ми в нощите – жарава.

Казвам се Любов. И ми е лесно
светлото да пия от небето.
С птици да се рея. Да съм песен.
Изворна да бъда през сърцето.

Благодаря ти за това гениално обобщение на Любовта, Wonder!

Хората ги съставляват различни чувства, страсти и дадености.
Някои казват: "Аз съм човек на честта.", други "Аз съм човек на дълга", а ако аз трябва да кажа то - Аз съм човек на Любовта! :)))
Пълноценна, хармонична и щастлива съм само когато обичам! Затова обичам всички и всичко. Любовта ме съставлява. ;)))
/Това си беше изповед./