Моя Вода! Мой завет и мечта! Моя птицо, безбрежна!
Светъл лъч. Смаян блян. И ликуваща нежност.
Чувствам теб... по небето на своята участ.
И горя в стих кометен. Ти помиташ в душата ми скучности.

Мой възторг, през сърцето на нишката вечност!
Скъпи мой, ненагледен, горящ от любов безконечно!
Има миг, в който идваща тази призваност,
ще роди слънчев стих за любов и за вечна нирвана.

 

Вълшебно е.

Картината е на Антоан Рено.
Стихът е от книгата "Цветята на огъня", 2018 г.
Посвещението е преднамерено.

Благодаря, Роси!
За който има очи да го види.

Да, водата е Вечност изначална, защото в нея се е зародил живота, и Бог обича да плува там, докато я нарича Мара, (или Мария) ... А подражавайки и плувайки в Морето на любовта, можем да разберем обичането, чиято чиста същност ни е нужно да измием просто като смело се гмурнем във Водите си... Нашите изначалните... 
Лекс

Обожавам водата във всичките `и форми! - от глътките вода в чашата до вълнуването на моретата. :)))