Вън вихрува студът белозимен.
Сякаш пълната липса на Господ
прави всичко прозрачно-незримо.
И виелици пак ни прахосват.

Светла нощ. Сякаш в стих преродена.
В сън духът ми далеч се преселва.
Самотата е твърде студена
и превръща ме в снежен отшелник.

Мъжка сянка, през моята лира,
над сърцето ми в облак се врича.
И вали този сняг от всемира
над любовната наша античност.

Има известен уют и в студа...
Постига се или с танци в снега, или със сгушване в ...мъжката сянка. )
Песента е много въздействаща, а танцьорите са чудесни.
От мен един модерен балетен танц, който много харесвам, в изпълнение на руска балерина, с любима мелодия на Яни
https://www.youtube.com/watch?v=HwTriHSd5rQ

РазсТройна, не се опитвай да ми пишеш, не цапай чуждите блогове с истеричните си лъжи и клеветничества и не наричай обидните си словоблудства "разговор". Овладей си малко злобните изстъпления към непознатите ти хора. Имай елементарно възпитание когато си в обществена платформа - тези кряскания и истерии - у вас на близките ти, ако те изтърпяват. Тук никой не е длъжен да те търпи.
Ти си недостоен човек, с който не желая да общувам.

Всеки сезон е красив посвоему. :)))
Благодаря! Чудна балерина и любимият Яни!

https://www/watch?v=Z1yFFpUAXyU

Като катерим зимата високото, ще им рекна снегоявлението ти ;)
Светла нощ. Сякаш в стих преродена.
В сън духът ми далеч се преселва.
Самотата е твърде студена
и превръща ме в снежен отшелник.

Еййй, как се радвам на такива прекрасни хора и техните чисти и духовни мисли:

"На колкото щеш курсове, семинари и практики да си ходил, колкото и книги да си изчел за духовно израстване и личностно развитие, щом не можеш, с душата и сетивата си, да усетиш енергията на добронамерения, чистосърдечен и дружелюбен човек, проектирайки в него собствените си демони, за какво ти е всичко това?!
Чистотата, благородството и извисеността на душата са дар от Бога. Тях не можеш да ги придобиеш с четене на статии и книги, с трупане на езотерични знания, с курсове по астрология, следване съветите на Дънов, йога или медитация. Тези знания могат да ти послужат единствено за обогатяване на общата култура и да ти покажат пътя, който си избрал да следваш.
Когато става дума за чистота на душата и благородството на ума, ако те ти липсват, няма как да наподобиш нещо, което не си. Заблудата работи само за теб и за тези, които са на твоето вибрационно ниво. /Лошото е, че често се определяш като "по-високо стъпало от другия" и това ти играе лоша шега/.
Истински сензитивният и емоционално интелигентен човек усеща вибрацията, с която трептиш, настроението ти, отношението ти към него и света, какъвто и театър да разиграваш пред очите му. Това, че продължава да е търпелив и учтив, не означава че е заблуден.
И в добавка - да говори и действа прямо може само здравата личност! Тя не се влияе от клюки и не е предубедена от чужди мнения, изграждайки си нечий образ. Тя вярва на личните си впечатления за човека отсреща и собственото си усещане за него.
Това е! Маските не са ни нужни!"

Диана Берчева

http://dianabercheva/lichni-dnevnici/2019/01/24/maski-dolu.1643407

Снежният отшелник е нещо мнооого специално, красиво и възвисено - същий облачен шаман! ;)))

А-аа..., а ти кой си?

Прекрасен стих, който размисля и буди чувства.

Ще споделя само, че така ми се иска да се върне една стара традиция...
Тези, които умеят, макар и плахо, но и нерецензирано, да отговарят на стиха със стих.
Толкова искрено ме зарадваха някои приятели като се получи в предишния ми постинг.
Затова и аз ще пробвам...

Студът е замръзнала лава,
от чувства сами споделени.
Светла нощ пътя огрява
да преселим ги в чужди вселени.

Зад воала на стихове снежни,
ще дочуем и шепот на Господ.
Любовта ще разтапя се вечно,
споделена без думи, без повод.

Просто моята визия спонтанен отговор...

Добър вечер, Лекс!

Така беше някога... Вдъхновението вдъхновяваше.
Благодаря за поетичния коментар!
От мен вдъхновяваща музика и природни картини:

https://www/watch?v=vs-F6Ut4eEQ

Хайде и аз да те зарадвам:

Огън да искаш в горящите макове
житото грабнали в своите песни.
С танц се поклащат и бързат нанякъде
грейнали в своите пътища лесни.
Птиците, птиците… малки вълнички
в синьото русло загребват небето.
Махат за сбогом последните срички,
с обич възпели пожара в сърцето.

Ще ти го оставя и в блога. :)))

Искрено благодаря за това, и съм гузен като просяк, но и горд че те предизвиках. Защо пък не? Всички се учат да говорят преди да започнат да пишат. Като мене. :-)

П.П. Аз за малко да приема думите ти „Така беше някога... „ като някакво примиренчество и спомен за комунизма :-))))))
Или от ефекта че пак си влязла в диалог със скверни човеци, което аз категорично не препоръчвам вече.
Те доказаха на Кой служат с последното си изказване при мене. И очаквам да си изпълнят Обещанията за „ изисквания към „СЕМ и инвестора и ГДБОП“ :-))) Чакаме!!!

Говорех за вдъхновението, което раждаше вдъхновения.
Да съзреш неуловимото е просветление,
а да го съхраниш - поезия.

защото някои Поетитори търсеха дефиниция, че и правила в поезията :-)))
ммм. бих добавил думичката... Споделено...
иначе,
Студът е замръзнала лава,
от чувства сами споделени....