Ще обеднея с твоето отсъствие.
Душата ми ще бъде дъжд в очите ти.
Ще става тежък пътят с всяко връщане.
Ще искам да остана с теб. Непитомна. 

Ще липсваш на горите и полята ми.
Ще падат цветовете ми в насъщното.
Реките ми ще чезнат под земята ти.
Ще рее устни вятърът над къщите. 

Ще нося пак на миглите си слънцето.
Ще виждам всяка дума с твоя смисъл.
Навярно ще съм аз, но с твое зрънце,
опълващо сърцето ми орисано.
 

 

Еssence* - Същност

http://planinitenabulgaria.blog/turizam/2015/07/28/vodopadyt-golemiiat-skok.1379513

Лос Анжелес

Чудовището - Валери Станков, да се успокои, да спре да злобее и да престане да ми пише... завинаги! ;)))

Линка не се отваря.

Ти да не очакваш някое светло чувство у човек с изкуствен анцунг на аватара си? ;-)

Очаквам единствено да спре да виси денонощно в блога ми, да спре да ми досажда и да смири малко злобата и завистта си, особено когато си позволява да се нарича "добър" в собствените си стихове.

Много хубаво!...

Мерси!
Фениксова револвираща радост. ;)))

Поздрави !

Така е! :)))
“ Поезията е като Истината!
А знаем, че "Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват."

Благодаря!
Като скок в голямата страст. ;)))

Така си е! Обръснатите факти по/раждат голи мълчания... пред Истината.
10х!

Прекрасен стих! Попитай Ивайло Терзийски за злобата му. Нисък праг е като човек, а колкото до поезията нека времето покаже.

Благодаря за кълбовидната мълния, мимиченце. Поздрав с част от стиха "Момиче" на Езра Паунд
"Дърво си ти
и мъх си ти
и теменужки с полъх между тях.

Дете си ти - т а к а високо -
и всичкото това е лудост за света."

Чудесно тристишие! Всъщност любовта е необятна и загадъчна космическа Същност...
Горещ Августовски поздрав, Дела!... :)

Така е, защото...
зреят тъжните кейове,
в остри рифове скъсали пътища.
Може би щом поскитаме
с морските змейове,
ще смирим всяка своя безпътица.

Не "нисък праг", а яма от подлост, бих казала ясно.
Само не разбирам защо перманентно ми досажда след като не го виждам.
Никой малък човек не може да е голям поет!
А в неговия случай малкостта и джуджешкия духовен ръст са очевидни.

Благодаря, Томич!
И да - Любовта е духовна по своята същност и въздига, опълноценностява личността и с нея никое небе не е последно. :)))

От тук системата е на нета е по-специална, вероятно има филтър. Отново ме хакнаха руснаци, но този път не бе страшно, защото ми въведоха две антивирусни програми.
Може и това да е причината.
Поздрави,
Коста

Благодаря!

https://www.youtube/watch?v=zKrxesI3ziE

Този израз казва всичко. Останалото е доказателство...
Харесах категоричното и убедително послание.
Поздрави!

Благодаря, Стиховна!

Тези лунни цигулки
в олтари
от истини
лъкатушат в реките
на моите вени
и изсвирват душата ми
с радост неистова
като рими на Моцарт
в сърцето родени.

„Ще виждам всяка дума с твоя смисъл."
Поздрави!

Мерси боку!

Чудеснице! Удоволствие е да срещнеш смисъл и красота ведно! Отсъствието ражда смисли, ценности/,,Ще виждам всяка дума с твоя смисъл''/. Отсъствието ражда същността, разкривайки я в целия й блясък: това е съкровеното послание на тази великолепна творба. Това наричам аз ,,да влезеш в темата'': когато ти станеш част от нея, а тя - част от теб/ ,,...навярно ще съм аз, но с твое зрънце...''
Великолепно interesse, което като добър стопанин прибирам в блогрола си!

Еххх, Джош, за мен си е Радост да съм в къщичката ти философско-скрижално-изумрудена!
Благодаря!

Все повече се изпълваме със знание и смисъл за заобикалящото ни. Но малцина са тези, които в няколко реда ни дават просветление. А ти си една от тях, Дела!

не можах да популяризирам прекрасниият водопад, наречен Големият скок. Ако някой беше видял снимките, може би щеше да отиде да го види. А какви неща има над водопада! Добре е да го посети поет, позващ опеделението "водопаден". Още от няколко съседни водопада на него на него имам постинги, май ги знам само аз...
Все по-рядко бива посещаван блога ми по обясними причини и търся други форми да представям красотата на България. Красотата, подобно на изкуството остава на заден план. Защото днес най-важното нещо е...да има пари.

Никоя красота не остава незабелязана от виждащите очи. :)))
А твоята тъга от превеса на материалното, ми напомни стиха "Вълче" на Иван Методиев:

Вълче

Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.

Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.

-Без да искаш, мамо,
направи го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!

Атаджанов, сърдечно благодаря.
Поезията има смисъл само ако е посланическа и благотвори на душите на другите.

Виж един такъв висш поет и любим приятел - Добромир Тонев /Царство му небесно!/:

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

И още един - Орлин Дянков:

Буря

Дървото яростно се мъчеше
във опита си да проходи.
Доброто време бе отлъчено
и заменено с пълноводие.

Анатема на всичко мирно!
Светкавици чертаят бръчки
по злото чело на всемира.
и само вятърът се пъчеше.

Стовари се като лавина
върху гората ято птици,
а вдън земя шума проклинаха
обезумелите къртици.

Проклятието трая дълго,
а после, щом завърши всичко,
видях дървото как си тръгва,
накуцвайки от непривичка.

И разбира се великана Борис Христов. Изчети поемата му "Честен кръст":

... И като вижда как луната готви вече сърпа,
надвесена над него - да отреже пъпа,

духът ми се укрива в тялото натясно,
защото за големия Поет е нужно място.

Той трябва да си разпростре така ухото,
че да дочува и последното трептене на живота.

И стъпил бос в легена син на океана,
да му е вечно под ръка небесната камбана...

http://liternet/publish5/bhristov/poezia/chesten/chesten.htm

Сладкодумна, волнодумна, остроумна и...въобще умна. Малцина са настроените на вълната на вселенското съзнание и в състояние със слова да го изразят.

Е, как... поддържаме ноосферата с обич и оптимизъм. ;)))
Защото...

Усърдно се натрупват катехизиси.
Обезсърчават се идеите духовни.
Художествени грехове нанизват се
герданно на врата на неспособните.

Надскачащият егото импулс виси
над цял орляк недоловени писъци.
Изкуството на своя светъл трон кърви,
озлочестено в липсата на смисъла.

http://wonder.blog/izkustvo/2013/05/17/izkustvoto-dnes.1111280

От синхрона на мислите ни. Изразени с различни думи, но с еднакво съдържание. На стари години си намерих астрална близначка, макар и с различно ЧРД.

с който твориш /благородно/ въпреки че благородна завист май не съществува.
обогатявам се с поезията ти на високите нива :)
сякаш се залюлявам на махалото на вселенски часовник..

Хехе, а аз съм си открила трима. Накрая ще излезе, че лемурийците-андрогини не са разполонени от атлантите на две, а поне на 6. ;)))

Или на моята люлка-луна... ;)))

Вън е нощ. А жаравни звезди бродят кротко сред моите мисли.
Разлисти, всичко в мен, разлисти. И прегърнат от пориви чисти,
залюлей се на люлка-луна. Прегърни премаляло небето.
После сгушил във мене крила.тихо спи, мое огънче светло.

Тихоглас вятър нежно шепти. Всеки камък превръща се в роза.
Своя огън за мен разпали нестинарски, разголно-безбожен.
И когато изтлее от сън утро млечно, пулсиращо лудо
с моя поглед ще тръгва навън невидяно в душата ти чудо.

http://wonder.blog/izkustvo/2011/05/03/jaravni-zvezdi.740492