Може би сме жестоко писмо,
с кръв и лъч през сърцата написано,
за да бъдат луните ни сто
от любов безпощадна, орисани.

Охиля́дени всички слънца
щом преминат през нас ще просветнат.
През зъби́те ще тракне съдба
щом се влюби безумно сърцето.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/21/liubov.82766

Къде, къде е смисъла? Хилядите слънца са термоядрения взрив. Така е и в Махабхарата. Това ли ни очаква???

Всеки чува това, което сърцето му приема. ;)))
И Да! - Любовта е хиляди взривове. Протуберансно-самозахранващи се.

което,
вечно се пише...

Целият динамит от енергия и идеализъм се прахосват ако не улучиш "коловоза" . И осъзнавам ,че не искам да бъда "жестоко писмо " а четка рисуваща картини .
Просто техника , да събереш "стоте луни " в една , ама твоя (моя) -Не му мисли какво съм казал..:))))
Как да открием истината на Белите Йерарси? Писано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога. Само искрените, само живеещите по дух, а не по плът."

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/21/dva-silueta.476706

Когато никой не чува пеперудата, блъскаща се в камбаната... и шепотът на вятър, отразил `и ехото стига, за да усетим, че рисуването е само за очите, които виждат, не просто гледат. И все пак в картината го няма онзи акорд на междуредията, които писмото вае с много картини. ;)))

от въртящия се руски сериал, посветен на Ванга, попаднах на следния интересен момент: светицата сподели пред снимащата я млада журналистка, че щастието се случвало, когато любов и съдба съ-в-паднели. Разминаването им наистина превръща любовта в трагедия, жестокст, ,,безпощадност''. Та, щастлив е този, осветлен и стоплен от ,,охилядените'' слънца на съдбата!

Джош, най-обичам ти да ме четеш, защото винаги правилно ме разчиташ! :)))
Една от абсолютните истини е това: Само съвпадението на Любов и Съдба ражда пламъците-близнаци, бележи с щастия сродните души, създава съвършения духовен андрогин, плод на най-висшата Доминанта в Космоса - Любовта.
Единяването, отведено до сродните души прави светът по-красиво място и осмисля съществуването ни. И както съм писала някога... Душите-близнаци, които са се открили са най-ценните за човечеството хора. Много от тях са движели историята, а други са оставали анонимни, но всички са имали своя мисия на тази земя.
Клара и Робърт Шуман, Кен Уилбър и Трея, Елизабет Барет и Робърт Браунинг, Мария и Пиер Кюри, Елоиза и Абелар, Хариет Тейлър и Джон Стюарт Мил, Петрарка и Лаура, Лилиан Стейсън и Карл Сандбърг, Майката и Шри Ауробиндо, Шива и Шакти...

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/07/12/dushite-bliznaci.89763

Духовна кохерентност и интерференция на сродните души...;)

на безпощадната любов.
Еххх! Пак тази дълга ръка на съдбата - да стопля и ощастливява ;))...

Хахааа и ти обичам да ме четеш! Много.
В "Пирът" когато Аристофан описва как Зевс разцепил душата на две /технократски акт осъществен биогенно и исторически от атлантите/ и всяка от половинките била обречена да броди по света в търсене на другата, се появила аурата, която и сега ни свързва по сродност, а това ми подкрепя една интуитивно-прозряна теория за Лемурийският андрогин, който е бил съвършения Овоит всъщност.
В Природата няма вакуум! Този живот ми е кохерентна награда за любовни интерференции в индустриални количества и с перфектно качество! ;)))

Съдбата подражава на Любовта и иска да се слива с нея отдавна, защото има Божии уши, пръсти за посочване на безпощадията пост фактум /де да беше априори, че да сме съвършени и безгрешни/, крака на глинен колос /нашите избори/, устни изказващи всички истини и най-вече болящите /респ. пак безпощадните/, които питат за всичко само Сърцето, а очите `и... очите `и гледат навътре, игнорирайки всякакъв раз-Ум. :)))

Нещо такова:

И в сензора дълбок на кривината
широкоспектърна крещи душа -
едничка, прокамбанила с крилатост,
Съдба-Любов в центавър на света.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/13/sydba-liubov.650121

[quote=tomich]
Сега вече картината е пълна и всяка гледна точка е излишна !:) Съдбата е гола и готова пред Любовта!:))). Следва Божи благослов...

Напълно оголена до кост и емоционален взрив... Любовта винаги е от Бога!
На много места си изповядвам лирично тази истина, всеказвайки му:

Досконалното твое всеможене
ще прехранва в мен лунния дракон.
Пароксизмата твоя от сложности
ще проклина съдбата изплакана.
И в престъпната жажда на залеза
ще отпивам душата ти будно.
Ти ще галиш косите ми алени.
Аз ще тъна в очите ти чудни.
До мига, в който можем да дишаме
светове и летящи градини,
през огньовете всичко орисали
и подпалили своето минало.

Сега вече картината е пълна и всяка гледна точка е излишна !:) Съдбата е гола и готова пред Любовта!:))). Следва Божи благослов...

Сърцето е феникс. Но някои сърца са диаманти с пукнатина, щом ги натегнеш се чупят.;)

Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли...
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
Докога... Докога... Докога?...

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!... Аз съм сам!... Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча... ще мълча, ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли - ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...

Пеньо Пенев